БиХ 20 години след Дейтън

Даниел Александров 

Навършиха се 21 години от подписването във  военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо на Дейтънското споразумение известно още като Дейтънският мирен договор. То сложи официално край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина (БИХ). Споразумението е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 г., в която вземат участие президентите на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, на Хърватия  Франьо Туджман, на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович, както и главният преговарящ от американска страна, Ричард Холбрук и генерал Уесли Кларк. Договорът е подписан в присъствието на Уорън Кристофър – държавния секретар на САЩ. На 14 декември 1995 г. В Елисейския дворец в Париж Дейтънското споразумение е подписано официално.  В него е договорена структурата на деление и управление на Босна и Херцеговина.  Според него БиХ се разделя на две части (ентитети) – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, населени предимно с бошняци  и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби).

На 13 ноември 2002 г. Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, с което потвърди, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина.

Според политолога  Азмир Мужкич, цитиран от Дойче веле, ситуацията днес в Босна и Херцеговина е такава, че „политически елити залагат на националистическите идеологии, с които мобилизират масите, за да спечелят избори.” Съществува „език на омразата”, който е „  националистически оцветен”,  говоренето за  „европейски път“, е само за камуфлаж.  Проблемът е, че всеки от политиците иска да „контролира своите етноси, но не и една мултикултурна държава”, каквато в момента е Босна и Херцеговина.

Президентът националист на Република Сръбска Милорад  Додик застъпва позицията за излизане на републиката от  състава на Босна и Херцеговина и присъединяване към Сърбия. Според него „тази държава не може да оцелее“, защото не е в състояние да функционира като единна държава. Тя не може да оцелее, в нея няма консенсус.” Почти всеки втори жител на Босна и Херцеговина е безработен. Страната практически няма функционираща икономика.