Българска фирма купува отново Битолската „шекерана”

Алекс Данов 

Има ли шанс битолската захар да се върне на македонския пазар? Този въпрос си задава Менде Младеновски на страниците на македонския вестник „Нова Македония”. Става дума за съдбата на единствения захарен завод в Република Македония  „4 ноември” в Битоля.  Новината е, че  събранието на акционерите е приело офертата на неназована българска фирма да купи предприятието за  близо 3 милиона и 200 хиляди евро.  Офертата е с 500 евро по-висока от оценката на предприятието. Решението е взето само в рамките на шест месеца, откакто фирмата бе обявена в несъстоятелност. Очаква се до седмица купувачът от България, чието име се пази в тайна,  да направи плащане за „най-сладката фабрика“.  За него се знае единствено, че се е занимавал с производство и търговия на захар, и че има сериозни намерения да обнови производственият процес, като най-напред рестартира рафинирането не само на тръстикова, но и производството на захар от захарно цвекло. За македонските производители на захарно цвекло това означава възстановяване излизане от криза и безработица.

Досегашен собственик на Битолската шекерана бе също българска фирма – Литекс.  Когато през 2003 г. собственикът на компанията Гриша Ганчев осъществява покупката на 51% от стойността на „най-сладката фабрика”,  македонската страна под натиска на загубил наддаването сръбски бизнесмен прави дъмпинг на пазара в ущърб на собствените производители на захарно цвекло,  като премахна дотогавашните квоти за внос на рафинирана захар. Цената на захарта рязко пада и така производството на захар от захарно цвекло става нерентабилно.  и за да оцелее компанията Литекс трябваше да се преустрои за работа според „новите правила”.  Постепенно бе преустановено изкупуването на захарно звекло от производителите в Пелагония. Обяснението на македонската страна обаче е друго. Според нея вината е в българския собственик „Литекс”, който бил поискал от земеделците да „произвеждат захарно цвеко по определени стандарти”, нещо, което македеноските производители отказват да приемат.

Изискванията са били цвеклото да не е по тежко от 900 до 1200 грама, а захарността му да бъде над 17%.  Още по-неприемливо им се е сторило на  производителите и следващото изискване: захарното цвекло да се доставя във фабриката почистено, а не, както са били свикнали дотогава, с буците пръст от нивите. Така македонското упорство и нежелание да се пригодят производителите към нормалните изисквания на една българска европейска фирма водят до това,  че от 2007 г. постепенно захарното цвекло изчезва от плодородните полета не само на Пелагония, но и на Кочани, Куманово, Тетово, Скопие и Струмица.

От 2017 г. в Европа се променят редица правила в захарния бизнес, които засягат България и главно рафинериите за тръстикова захар.  Падат  квотите за производителите на цвеклова захар, а за рафинериите за тръстикова захар,  ограниченията остават. Те ще продължат да ползват малки квоти за внос на суровина с ниско мито от 98 евро на тон, но над  квотите количествата ще се облагат с 319 евро на тон, което прави стоката непродаваема. (Фото: С. Ристевски;  Десислава Комарова)