След „Рибен буквар“ имаме и „ФЕЙСБУКВАР“
191 години след излизането в Брашов на известния „Буквар с различни поучения“ или „Рибен буквар“ на българския възрожденец д-р Петър Берон, в София излиза негов модерен наследник, но също пълен с „различни поучения“. На 18 ноември от 18.00. ч. в Галерия УниАрт в Нов български университет известният историк доц.д-р Момчил Дойчев ще представи новата си книга с оригиналното заглавие:
„Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава?“
Книгата ще бъде представена от проф. Христо Тодоров и проф. Екатерина Михайлова и от писателя и неин редактор Димитър Бочев. В увода на своя „Фейсбуквар” Момчил Дойчев споделя: „…Силната вяра след началото на демократичните промени, че само за няколко години в България ще започне да функционира безотказно демокрацията и пазарната икономика се оказа особено наивна. … Тези около 25-30 процента от българите, които искаха демократична промяна не бяха като цяло наясно, каква промяна всъщност искат.
Общият лозунг „Демокрация!” не означава, че всички разбираха демокрацията по един и същ начин.
Някои (и това бяха голям сегмент от обществото) се задоволиха само със свалянето от власт на „едноличния режим на диктатора Живков” (макар никакъв едноличен режим да не е имало, а криминална диктатура на партийната номенклатура) и на „най-близкото му обкръжение” (оказа се, че се състои от трима-четирима функционери, които бяха съдени за кокошкарски истории). Друга, макар и намаляваща прогресивно част от „неочаквано получили даром свободата си” социалистически поданици и досега си мечтае за някакъв
утопичен социализъм, освободен от „грешките и деформациите”.
Трети, по-малък сегмент искаше в България да стане „като на Запад” – т.е. да станем процъфтяваща и благоденстваща западна страна. А четвърти – над два милиона българи направо емигрираха в свободния и богат Свят – в Западна Европа и Северна Америка, убедени, че в България не си струва да живееш, тъй като животът е непоправимо увреден от половин век комунизъм.
Съвсем малко, да не кажа единици бяха тези, които разбираха същината на грандиозния проблем, пред който е изправена страната и имаха рационални идеи как да достигнем до европейско благополучие.
Как може да се преодолее духовната криза, моралният банкрут, до който социализмът докара българския народ, как да се възстанови националното ни достойнство, погребано в годините след съветската окупация и смазано от престъпленията на комунистическия режим?
Българският народ като цяло от края на 80-те години на ХХ век не бе осъзнал необходимостта от
радикална замяна на банкрутиралата социалистическа система с капиталистическа.
И така в България се осъществи един „бавен и мъчителен преход”… Всъщност идеологемата за „прехода” се превърна в успешна форма за прикриване на действително протичащите социални процеси и на действителния смисъл на социалната промяна. Например докато на повърхността на събитията се разиграваше грандиозна политическа битка между „демократи“ и „социалисти“, под повърхността на ежедневните събития трескаво се извършваше процес на трансформация на властта в собственост и след това на собствеността във власт. Така и собствеността, и властта в края на краищата бяха заграбени от трансформиращата се в квазикапиталистическа олигархия бивша комунистическа номенклатура.
Липсата от десетилетия на една промислена стратегия за действителна промяна, за превръщане на съветско-комунистическа и балкано-ориенталска България, в европейска, демократична и просперираща страна става все по-пагубна. Затова е особено важно да се изгради стратегия за действителна промяна. Наследството и рецидивите на комунизма е крайно време да бъдат захвърлени там, където им е мястото – на бунището на историята.“