Когато животът е болен

Александър Йорданов.

Романът на Николай Василев „Токсикологично отделение” се чете на един дъх. Потъваме в познато време, в познато пространство, в живот, който сякаш сме живели и не съвсем. Авторът  владее словото, разказва динамично, емоционално, без да бяга в далечни и умозрителни разсъждения. Той пресъздава животът такъв, какъвто е, какъвто го живяхме и преди 30, и преди 20 и преди няколко години. Живеем го и днес. Разказва го чрез личните житейски истории и съдби на неколцина приятели – всеки от тях описан пестеливо,  но с биографии и лични житейски премеждия, чрез които се конструира и образът на нашето време. Възприемам романа като съвременна социално-психологическа сага, като опит за разрез и разбиране на случващото се с всички нас в нашето време. В този смисъл, личните историите, срещите и разделите, дори любовите на героите, са така преплетени, че постепенно изтъкават голямата метафора на автора за времето и държавата, в която живеем като „токсикологично отделение”, представата за болния живот и за болните души в него. Постепенно „живия живот” се натоварва със символиката и знаците на „болницата”, а тя сякаш е приют за загубилите себе си в живота. И някак много естествено, но и логически предопределено в структурата на романовия разказ, обикновеността  или типичността на постъпки и събития придобива наистина дълбоко символен смисъл. Защото ни представя пространство и герои, премеждия и съдби, които сякаш внушават, че никой и нищо не е на своето място в нашето объркано време, в което нещата се подреждат сякаш случайно, но и те просто не могат да бъдат други в едно общество, в което родова и социална история вървят ръка за ръка, а отделните постъпки на героите само показват, колко еднакво сложно е времето и преди, и след началото, на „голямата промяна”.

„Токсикологично отделение” е роман, в който всеки от героите търси и намира себе си, има своята истина, но никой от тях не може да избяга и да се излекуват от отровите на времето. Затова и постъпките им в една или друга посока – когато се срещат и разделят, когато бягат през границата, когато се отдават на нагона на притежанието, когато искат да запазят своето аз, но и да разберат света на „другия”, когато се оставят да бъдат носени от вълните на живота, но и когато се предават напълно на порока, всички тези бягства и към себе си, и извън себе си, са психологически вярно мотивирани от вездесъщия разказвач, който внимателно ги следва и ги представя в най-характерните моменти от техния объркан живот. Така за  читателя остава удовлствието да следи през съдбата на главния герой Чочо и съдбите на приятелите му – Богдан, Веско, Калин, метаморфозите на общественото време, размиването и разминаването между ценности и илюзии. Политическият код  присъства в романа без да се натрапва. Алюзията с някои реални съвременни политически личности и събития само усилват впечатлението за актуалност и дават възможност на читателя да се отъждестви с някои от героите, да намери и себе си, и своята съдба, своето преживяване, в кръговрата на едно добре познато социално време.

„Токсикологично отделение”  е роман, който в сгъстен и психологически изповеден план, представя случилото се и случващото се с нас самите в нашето време. А това е времето, в което никой не може да избяга от съдбата си, в което понякога странните и нелогични контакти пораждат още по-странни и нелогични житейски преживелици. Времето, в което охранителят може да стане премиер, случайността или връзкарството да те направят преуспял бизнесмен, но и да отнемат постепенно човешката ти същност.  Времето, в което, преминахме през успехът и поражението в живота, без това да остави в съзнанието на мнозина драматични следи. Така и героите на романа живеят своя живот без да разбират смисъла на своето съществуване. Посланието на автора е за едно бездуховно време, в което все пак главният герой, през чието съзнание протичат историите на останалите герои, се опитва и успява да остане духовно цял, да запази равновесие, да чувства и преживява като нормален човек. Може би и затова той е лекар в това токсикологично отделение на объркания и порочен живот, който живеем.

„Токсикологично отделение” е роман –психографска снимка на един ден от живота на д-р Камен Серафимов или Чочо, както го наричат неговите приятели.  Един ден заключен между утрото и падащата вечер, когато идва и новината за гибелта на един от приятелите от младостта, а днес преуспял бизнесмен, останал верен на порока. Един ден, в който от телевизора разбираш новината за нелепата гибел на твой колега. И през този ден, чрез разговорите по телефона, срещите, предстоящото нощно дежурство, възкръсва преживяното в изминалите 30 години. В тях всеки един от героите е познал това, което животът му е сервирал или което той сам си е „надробил” в него.  Впечатлението е за калейдоскоп от нашенски съдби, от нашенски случвания в нашенското време на промяната, в което сякаш най-трудно се променят хората, макар да изглежда, че постигат това, което желаят.