Към Берлин – за „резервни части“!
Георги Георгиев, Istinata.bg
Върви усилена агитационна подготовка за предстоящия в Москва парад на 9 май. Да припомня, че в Деня на Европа, ден на Мира, Русия е единствената държава, която продължава да провежда военни паради и да дрънка оръжие самозалъгвайки се, че чества „Денят на победата“. Е, понякога танкове гаснат на площада, „победата“ никаква я няма, но това са подробности. Какво забелязват зорките ми очи?!
Гледал съм документални кадри за превземането на остров Иво Джима, заснети от американски военни оператори през февруари – март 1945 г. и ясно разпознавам кадрите, които руските агитатори са използвали в пропагандните си материали. Е, толкова ли не намериха кадри от свои оператори или фотографи?!
Да поясня. В периода февруари-май 1945 г. американската армия се бие на няколко фронта. В Тихия океан – срещу Япония, в Европа настъпва през Италия към Германия, а вече са отворили фронта през Франция, Белгия и Холандия. Въпреки това, хиляди американски кораби не спират да доставят безвъзмездно оръжие, боеприпаси и продоволствия на СССР за милиарди долари – танкове, оръдия, самолети, дори цели кораби, джипове, двигатели, машини и оборудване за производство, ботуши, униформи, милиони тонове храни…(ако се вгледате в кадрите от влизането на Червената армия в София, ще видите че са с американски джипове и камиони).
Битката за остров Иво Джима е една от най-свирепите във Втората световна война. Счита се, че овладяването на острова практически решава войната срещу Япония, защото самотния японски остров – наглед насред нищото в Тихия океан, отстои на около 1000 км. от Япония и се превръща в основна база за бомбардирането на Япония. В битката за острова, макар и малка по мащаб и брой на въоръжените сили, американците дават чудовищни загуби – над 28 000 жертви за няколко дни, от които 6800 убити. Нетипично жертване на жива сила за американската военна машина, чийто основен принцип е съхранение на живота на собствените войници. В кадъра, който руската пропагандна машина съвсем малоумно използва, е запечатан точно моментът, в който американски войници забиват знамето на върха на острова…
Въпреки огромните жертви и за разлика от СССР, който окупира и експлоатира повече от четири десетилетия цяла Източна Европа, американците протегнаха ръка на победена Япония, изляха милиарди долари за нейното съвземане и възстановяване и само след няколко години светът заговори за японското икономическо чудо. Същото се случи и със Западна Германия.
Днес победената вв Втората световна война Япония, без да разполага с някакви сериозни запаси от природни суровини, нефт, газ, злато, диаманти и прочее, произвежда два пъти по-голям брутен вътрешен продукт от „победителя във войната“ Русия. Победена и окупирана Германия – също.
Брутен вътрешен продукт на глава от населението в Япония, Германия и Русия.
Е, те не правят паради и не дрънкат с оръжия. Те работят, творят, произвеждат. Не завиждат, не мразят. И гледат напред! А някои руснаци продължават да живеят с лозунга „Напред към Берлин!“ изписан върху немските им или японски автомобили. Единственото, което мога да добавя е: „Да, „напред към Берлин“…за резервни части!“
Начална подготовка по икономика за подрастващи от времето на Социализма:
Една майка имала двама сина. Когато пораснали ДАЛА на всеки от тях по торба със семки. Първият син изпекъл семките, разпределил ги на порции, оставил най-хубавите за лична консумация, а останалите продал. С получените пари си купил дънки, маратонки, скейтборд и други дъвки и близалки .Изглеждал много богат, всички му завиждали и искали да са му приятели.
Другият син оставил най-лошите семки за себе си, а останалите засял. Нямал колело и дънки и износвал дрехите на баща си. Известно време всички му се присмивали …
Авторът пише тенденциозно.
Ако нямаше Победа, Знаме на Райхстага и Парад на Победата, нямаше да има Ден на Европа!
Което не означава, че руснаците имат отношение към Деня на Европа. Нямат отношение. Те са подпалвачи на Втората световна война и близо 45 години след нея „воюваха“ с обединена Европа. Бореха се със Запада, с „капитализма и империализма“. Продължават да бъдат срещу Запада и ЕС и днес. Злословят срещу нашата Европа, срещу нашия съюз НАТО. Пукат се от яд, че си провалиха СССР-то, живеят по-зле от европейците, подкрепят националистически партии. За тях войната не е свършила, следователно още не са стигнали до „победата“. А победата означава мирен, спокоен, с висок жизнен стандарт, свободен и демократичен европейски живот. Всъщност, големият победител във Втората световна война е Германия. Тя стана лидер на европейското обединение и постигна и своето обединение. Големият губещ е Русия, която си загуби Съветския съюз. В Русия времето е спряло, а истината за руската изостаналост се подменя от военни паради.