Нокаут за „Левски” в Ловеч
Радой Галин
В четвъртфинална среща за купата на България по футбол отборът на столичния „Левски“ загуби с класическото 3-0 от „Литекс“. Едва ли бихме обърнали внимание на тази загуба, ако след нея не започнаха масови ексцесии на трибуните. Фенове на „Левски“ нападнаха органите на реда. Невъзможността да се преглътнат загубите е характерна за привържениците на футболни клубове, които винаги са ползвали протекциите на държавата, на властта. По времето на комунизма Министерството на отбраната хрантутеше ЦСКА, а министерството на вътрешните работи – Левски. Отборите на „армията“ и „милицията“ пренесоха лошите практики от това време, и днес ги виждаме като психология, и на ръководство, и на фенове, на тези два клуба. Те смятат, че някой винаги за нещо им е длъжен. Но мина това време.
„Левски“ и ЦСКА вдигат най-много шум в публичното пространство. Все „велики“ бизнесмени се въртят, повечето кадри на бившата Държавна сигурност, но резултатите са плачевни. Единствено спорът кой от двата тима е в по-плачевно състояние все още поддържа напрежението по трибуните. Иначе в живата футболна действителност градове като Разград, Ловеч, Стара Загора успяха да се разгърнат като футболни центрове именно при демокрацията, когато единствено качеството показано на терена се цени. Но това е така не само в България. В Чехия лидер е Виктория Пилзен, а Спарта, Славия и Дукла от Прага са далеч назад. В Полша води Пяст от Гливице, а световноизвестната Легия крета след него. В Румъния начело е Гюргево, следван от Констанца и Пандури, а столичните Стяуа и Динамо са в средата на таблицата.
Защо вече столичните отбори не могат да бъдат лидери? Има един отговор. Защото вече не могат да цоцат безконтролно от държавата. И често плачат на нейното рамо. Искат подаяние. А бизнесмените, които уж ги подкрепят, го правят с надеждата, че чрез тази подкрепа ще бъдат на първа стартова линия за поредна сделка… пак с държавата. Къде проектче от еврофонд, къде обществена поръчка с протекция от „най-високо“ място. За тях футболът е средство за постигане на други цели и това им личи от пръв поглед. Защото футболът иска разходи и всеотдайност, а по-късно може да дойде и печалбата. В София мислят обратното и затова има „яки” футболни босове и слаби футболни отбори. И днешният мач го доказа.
