НАТО подкрепи Турция

Алекс Данов 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подкрепи Турция, като прие „без забележки” турската позиция по въпроса за свалянето на руския бомбрдировач Су-24 нарушил натовското въздушно пространство.  „Има нарушение и то не е за първи път”, каза Столтенберг и с това затвори страницата за свободни интерпретации. И допълни: „Турция има право да защищава своето въздушно пространство и граници” .  Всъщност няма, какво повече да се коментира. От такива „случаи” обаче добрите политици си правят набор от поуки. Очакването е така да постъпят и в Кремъл. Засега сигнали обаче за „вземане на поука” няма. Същевременно става все по-ясно, че руските бомбардировки в Сирия водят до усложняване на ситуацията в района. За европейците това означава, че може да се очаква увеличаване на  потока от бежанци към Европа.  Затова и обръщайки се към Русия, Столтенберг изпрати ясен сигнал:

„Искаме да видим Русия в борба с общия враг, а не с други групи, които нямат отношение към Ислямска държава”.

Общо е мнението, че в момента Русия губи още повече доверието на международната общност. Този процес започна с дестабилизирането на Източна Украйна и анексирането на Крим, сега продължава с подкрепата на режима на Башар Асад – въдицата, на която се е хванала Русия, за да защити меракът си за „глобален играч” – нещо, което по принцип е обяснимо за държави, които първо оправят живота на своите граждани, а след това си „бутат гагата” в световните дела.  Сътрудничеството с Русия е възможно, ако руската страна си коригира „мерника” в Сирия, смята американския президент Барак Обама. А страните от ЕС добавят и очевидното: възстановяване на международно признатата граница между Украйна и Русия. Засега Кремъл се прави на „дръж ми шапката” по този въпрос. Но засега…

Иде зима. Опитът на Русия да изтъргува свое участие в борбата срещу Ислямска държава в замяна на разхлабване на санкциите, се оказа неуспешен. Санкциите остават. А и Русия сама си наложи такива след като „наложи” санкции на Турция. Те удрят и нея, без дори Турция да взема реципрочни мерки, а и не действат комфортно” на руските граждани. Цените на петрола и газа нямат намерение да се покачват, а това отваря цяла бездна в руския държавен бюджет. „Турският поток“ отиде във фризера при „Южният поток“.

Става все по-очевидно, че руската политика е в задънена улица.

А че е така говори и следният трагикомичен случай на „санкции”: затворен бе „Руско-турският научен институт” в Библиотеката за чужда литература. Прекратени са курсовете по турски език, а младите хора – магистри и аспиранти, са изхвърлени на улицата, като лекциите и упражненията са отменени, а библиотечните фондове затворени. И ако човек се запита, с какво изучаването на чужд език пречи на руската държава, то отговор няма да получи.  Така в годините на Втората световна война преподаватели и студенти по германска филология са обвинявани, че са „немски агенти”. И разстрелвани. Но нима се връщат сталинските години, годините на „войната”? И кой ги връща? Все по-нелепо звучат и руските обяснения на „инцидента”. В тях се намесиха „лични“ истории, обвинения за „държавна контрабанда на петрол“, но нима това, ако е вярно не е било „известно”, когато Путин приемаше и здрависваше сърдечно Ердоган? И къде е границата между „лицемерието” вчера и „принципността” днес? В такива случаи мъдрият български народ има подходяща поговорка: „Оплел се като пате в кълчища!” Сега остава да дочакаме денят, в който отмяната на руските санкции срещу Турция ще бъде представено от Кремъл като успех за руската политика.