Честит празник 24 май!

Александър Йорданов 

Духовното величие на делото на светите братя Кирил и Методий откриваме в дълбоките слова от „Проглас към Eвангелието“:

„Голи са всички народи без писменост, защото не могат да се борят без оръжие с противниците на нашите души“.

Историческият смисъл на създаването на старобългарската писменост, на първите оригинални и преводни творби на нашия роден език, е заключен в разчупването на догмата на триезичието, в приобщаването и на други народи към Светото Христово учение. Затова и на този свят ден ние отново осмисляме своето историческо битие, отново се вглеждаме в премеждията и превратностите на историческата ни съдба. И преоткриваме истината, че благодарение на християнската вяра и на писменото слово, нашият народ е  оставил своя неунищожим принос в европейската цивилизация. Чрез тази вяра и чрез това слово ние сме съхранили себе си като народ.

Това, което днес ни изпълва с възхищение и мъдрост, когато се вглеждаме в делото на Светите братя Кирил и Методий, е откритостта, отвореността на това дело към другите.

То свързва, а не разделя, приобщава, а не отблъсква, ражда единство, а не вражда,

то е дело на апостоли, чиито усилия са изцяло насочени към приобщаването и на другите към светлината на единното Божие учение и Слово. И днес, когато отново живеем в един сложен и изпитващ конвулсиите на противопоставянето свят, свят на етнически и религиозни вражди, искам да припомня думите на Негово светейшество папа Йоан Павел II от Centesimusannus:

„Необходимо е голямо усилие за моралното и икономическо изграждане на страните, които изоставиха комунизма. Редно е сегашните трудности в бившите комунистически държави да бъдат облекчени от общото усилие на другите нации“.

Богоугодното дело на Светите братя Кирил и Методий носи послания, съдържа вечни истини,  за които винаги ще има жадни и чисти души. Създаването на старобългарската азбука, борбата с догмите на триезичието, раждането на първите оригинални и преводни литературни произведения на старата българска литература, представляват духовна революция. Те сеят зърната и на хуманизма, защото със своя човеколюбив смисъл ни срещат с вечни духовни и морални ценности без които е невъзможно човешкото съществуване.

Държавната подкрепа, която българският Свети Цар Борис-Михаил и неговият син Симеон Велики, дават на делото на Светите братя и техните последователи, ни изпълват със самочувствие и гордост, че и „ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четат“.

Това е книгата на добротворството, на мира и приятелството, на християнската вяра, на приобщаването ни към Бога чрез Словото. Това българско послание, преминало през вековете, през спъни камъните на собствената ни история, днес придобива отново смисъл и значение, съизмерими с новото място, което нашата държава заема в семейството на европейските народи, след краха на комунизма. Нека в този свят ден  почетем паметта на първоучителя Св. Кирил-Философ и да си спомним неговите апостолски думи:

„БОЖИАМЪ И ЧЕЛОВЕЧАМЬ ВЕШЕМ РАЗОУМ, ЙЕНЛИКО МОЖЕТ ЧЛОВЕКЪ ПРИБЛИЖИТИ СЕН БОГУ И ЯКО ДЕЯТЕЛИЮ УЧИТЬ ЧЛОВЕКА ПО ОБРАЗУ И ПО ПОДОБИЮ БИТИ СОТВОРШОМУ И“.

–––––––––––––––––––––––––––––––

Слово произнесено на гроба на Св. Константин Кирил – Философ в базиликата „Свети Климент“ в Рим на 24 май 1993 г.