44-то Народно събрание е открито
Александър Йорданов
Кротко, тихо и смирено, та чак приглушено, се откри днес 44-то Народно събрание. Речите на партийните лидери бяха скучновати, сякаш невидима ръка бе угасила целия огън и пламък, който гореше в предизборната кампания.
Най-скатан между скатаните бе лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Почти незабележим.
Веселин Марешки избра стратегическа позиция на която повече се мълчи, но затова пък всички те виждат. И не могат да те забравят. Мустафа Карадайъ прочете това, което му бяха написали, където трябва и се направи на голям, на много голям европеец и натовец. Вероятно заради чуждите посланици на балкона. Като евроатлантик и европеец се представи и Валери Симеонов. Но, не забрави да сгълчи съседна Турция, че и Македония дори, ей така по инерция. И изправи на крака македонския посланик Мариян Гьорчев, който до този момент сладко си бъбреше със сръбския си колега Владимир Чургус.
Руският посланик Анатолий Макаров бе наострил уши, за да чуе добри думи за Русия.
От никого не ги чу и затова поглеждаше често-често към президента Румен Радев. Сякаш го питаше с очи: какво става? Макаров си бе избрал подходяща компания. От лявата му страна се кипреше посланичката на Сирия Н.Пр. г-жа Надра Саяф, а от дясно – на Палестина, Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух.
Корнелия Нинова се опита да ни убеди, че БСП ще бъде опозиция.
Никой не й повярва. Защото всички знаят, че кадрите на БСП никога не изпадат от „играта”. От началото на прехода всички политици сякаш се грижат тези кадри да са добре. Що е бизнес да е техен, що са служби – в тях да са. И в този парламент БСП ще бъде опозиция на думи, а на дело – част от разпределението на властовата „баница”.
Цветан Цветанов балансира с увереност и усет за реалност.
Като партиен и парламентарен организатор, а и като добре информиран бивш министър на вътрешните работи, той е наясно, че се очертава сложна парламентарна конфигурация и най-вероятно трудно управление, с много подводни камъни, изправено пред много външни и вътрешни предизвикателства. Затова пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе избрал мълчанието като „говореща” позиция. Изражението му бе красноречиво: „Вие си приказвайте, това ви е работата, но аз ще решавам”. Познато изражение, няма изненада.
От многото приказки, обещания, надежди, които се изляха от парламентарната трибуна, липсваше това, което продължавам да мисля, че е много важно. А то е реалното превръщане на България в лидер в Югоизточна Европа, в Балканския регион. Защото ние световните дела няма да оправим, колкото и да сме разбирачи на геополитиката. Но ако имаме успешно икономическо развитие и умна, и активна, регионална политика, можем да се превърнем наистина в държава, която ще внушава респект и уважение в цяла Европа.
Толкова много нови депутати, толкова много нови лица, видях в парламента, че се почувствах като попаднал на непознато място, в непознат град, сред хора, от които не знаеш какво можеш да очакваш.
С кого да си продумам? Метлата на промяната бе измела от парламента почти всички, които познавам. Така поискалите промяна сега я имат цялата, заедно с новобранците и ранозрейките в нея. Поздравих новия председател на парламента Димитър Главчев, тъй като още миналата година му предрекох, че ще стане председател на парламента, а той не вярваше. С Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, разменихме по няколко думи на тема Тома Томов (агент „Тодоров”).
Той, Томата („Тодоров”),взе че откри 44-то Народно събрание с усукана реч за първото Велико народно събрание на Оборище.
Но какво общо имат днешните народни представители с Оборище? Те, оборещенци мечтаят за свобода и независимост. Те нямат своя държава и са готови да умрат, за да я имат. Днешните народни представители имат всичко. И свобода, и независимост, и държава. С такива мерцедеси, аудита и беемвета се изтърсиха пред парламента, че дори и аз, който си мисля, че съм видял много неща в този живот, направо се шашнах. Имат си днешните депутати своите бизнеси и като ги гледам, няма да умират за народния интерес. На метено и постелено идват днес в парламента новите народни представители. Защото други преди тях поставиха България на правилния коловоз на историята, същият който ни отведе към свободата, независимостта, членството в Европейския съюз и НАТО. Затова и „бившите” заслужават поне една добра дума. Никой не се сети да я каже днес. А това означава, че и за много други неща няма да се сетят през своя мандат днешните депутати. Но себе си няма да забравят да „оправят“. Само да не вземат да рият срещу ЕС и НАТО,че тогава ще трябва с шут да ги изхвърляме от парламента. Какво искаме от днешните народни представители. Прости неща искаме. Да работят, да не лъжат, да не крадат, да не използват депутатстването си за лично облагодетелстване, да бъдат честни, да не изневеряват на програмите и на избирателите си. Да не играят „двойна игра“ – хем с ЕС, хем с Русия. Защото разкрачената политика не е добра политика. И да помнят винаги, че България може без всеки от тях.
Лошо ще бъде, ако 44-то Народно събрание се хлъзне по наклонената плоскост на популизма, на голите приказки и неефективни решения.
Лошо ще бъде, ако в него всички бъдат на власт – ГЕРБ и „Обединените патриоти” официално, а БСП, ДПС и „Воля” – неофициално. Лошо ще бъде, ако на хората се хвърля словесен прах, ако се опитат да ни затворят очите, за да могат самодоволно да си разпределят „порциите”.
В 44-то Народно събрание ще дойде момент, когато всички партии ще станат опозиция на ГЕРБ.
Не се ангажирам с прогноза кога ще се случи това. Очертава се „Обединените патриоти” да влязат в изпълнителната власт. БСП е постигнала тавана си и повече електорат за нея няма. ДПС загуби депутатски бройки и идеята, че ще ги наваксат на предсрочни избори, е илюзорна. „Воля” вече участват в ръководството на парламента. За какво им е нещо повече? Най-трудна е ситуацията на ГЕРБ. Този път номерът с „предсрочните избори” може да им изиграе лоша шега. И не вярвам да го приложат отново. Защото веднъж стомна за вода, втори път…и след това е известно, какво се случва и със стомната, и с водата. Така че ще има мерак да се крепи до края на мандата 44-то Народно събрание. Но само с мерак държава не се управлява.
Като отмине председателството на България на Съвета на Европейския съюз, т.е. през есента на 2018 година като нищо ще започнат т.нар. „неконтролирани” процеси. Обикновено те настъпват, когато парламентът преполови мандата си и депутатите започват да мислят как да се пласират отново в следващия. Още повече, че извън парламента останаха два важни фактора: новото популистко движение символизирано от шоумена Слави Трифонов и т.нар. „стара десница”. Те мирни няма да седят. Тъй че ако 44-то Народно събрание се превърне в символ на нищонеправенето, със сигурност може да очакваме то да не изкара докрай мандата си. Макар че, с изключение на ГЕРБ, БСП и ДПС, всяка друга партия в него може при предсрочни избори да остане извън парламента. И затова мога да прогнозирам, че всички заедно и поотделно ще крепят парламента.
Това, което искрено ме тревожи е, че на думи в новия парламент почти всички са за ЕС и НАТО. Но на практика може да се окаже, че е точно обратното. И мнозина депутати ще започнат много скоро да попържат и ЕС, и НАТО. Защото голяма част от днешните депутати са склонни да обслужват руската хибридна война срещу България. Имам чувството, а то рядко ме е лъгало, че
в този парламент русофилите ще се окажат повече от българофилите.
А дали ще продължи у нас да има корупция? Ще продължи да има. Ще има ли опити за реанимиране на опасни за България руски проекти? Ще има. Ще го има ли познатото и много често безсмислено ровене в законите, за да се задоволят интересите на „нашите”? Ще го има. Ще има ли опити на президента да влияе върху едни или други законодателни решения? Ще има. Ще го има ли преправянето на избирателния закон, „когато му дойде времето”? Ще го има. С други думи, 44-то Народно събрание потегля на дълъг път. Но дали ще стигне до края му? Нека поработи новият парламент, пък ще видим…!