Изключително достойна реч на президента

Александър Йорданов.

Българският президент Росен Плевнелиев произнесе изключително силна и авторитетна държавническа реч пред Европейския парламент в Страсбург.  Убеден съм, че основните акценти в нея ще бъдат цитирани и припомняни в бъдеще. Защото доказват, че България има достоен президент с визия за бъдещето на Европа и на света. Ще си позволя да се спра само на някои от акцентите в това, наистина престижно за България, слово на българския президент. Би било израз на елементарно политаканство и посредственост да се възрази по същество на това слово, което изразява много точно българските национални интереси днес.  И същевременно представя една действена и жива  визия за бъдещето на нашия европейски дом.  И това бе оптимистична визия за Европа и нашият свят, от каквато днес имат нужда всички хора.  На тезите в това слово могат да възразят единствено слугите на чужди интереси в България. Но тяхното отрицание само би показало тяхната безпомощност.

Още в началото на своята реч президентът Росен Плевнелиев заяви:

„Аз съм горд президент на горд и проевропейски народ. Ние българите се гордеем с това, че сме котва на стабилността и мотор на положителното развитие в Югоизточна Европа.“

Според Росен Плевнелиев  световните и регионални институции днес се оказват неспособни да предотвратят рекордният брой конфликти на които сме свидетели.  Създава се впечатлението, че поколението, което разруши Берлинската стена, сега сякаш изгражда нови стени в самото сърце на Европа. И тук Плевнелиев направи великолепно сравнение:

„Ние не сме в Нова студена война, а в нов студен мир.“

И логично насочи вниманието на евродепутатите към действията и думите на руския президент Владимир Путин, който често говори за нов баланс на силите в света и за сфери на влияние на великите сили. Въпросът на българския президент бе логичен: „Нима отново се придвижваме към една нова конференция от Ялта?“ Последва и отговор:  „Ако Западът го позволи би било исторически срам.“  На младите, които не познават достатъчно историята на Европа през ХХ век е добре да се напомни, че конференцията на великите сили в Ялта практически доведе до разделение Европа, до създаването на сфери на влияние, от което България се оказа сред най-потърпевшите страни попадайки в лошата, в анти хуманната сфера на влияние – тази, в която близо 45 години бе осъществяван един антисоциален експеримент, т.нар. строителство на комунизма, експеримент, от който самите строители в един момент се отказаха. И първи се втурнаха да вършат това, което преди това неистово хулеха – да стават част от капиталистическата икономика, да владеят капитала. Затова и цинично звучат именно днес всякакви антиевропейски твърдения изричани от бивши или настоящи комунисти. Те говорят за морална деградация и нищо повече.

„Ние, заяви Росен Плевнелиев, трябва да проявим характер, да защитим нашата визия и нашият проект за Европа. Каузата на мъдрата политика е да модернизира, да образова, да използва дипломацията,а не войната. Редът лесно се разваля, но трудно се възстановява. Целта на мъдрата политика не би трябвало да бъде създаването на замразени конфликти или завладяването на територията на съседа. Не е мъдро в 21 век да се придвижват границите. Трябва да се мисли отвъд границите.“

Защото не може политическите интереси да разделят държавите и да променят териториите на суверенни държави. Според президента това, което се случи в Украйна, е доказателство, че постиженията на прогресивното човечество не са даденост. Те трябва да се отстояват и защищават. И последваха откровените думи:

„Не искаме отново война в Европа, но за съжаление в Европа има война. И тя се случва в Украйна.  За мен Крим е Украйна, а Украйна е Европа.“

Мирът, според Росен Плевнелиев, не е неизменна даденост. Той трябва да бъде защитаван, защото неговото друго име е „права на човека и върховенство на закона“.   Примерът, който изтъкна Росен Плевнелиев, го представи и като истински родолюбец. Той цитира известната мисъл на българския революционер Гоце Делчев, който  мечтае за един мирен свят, в който нациите ще доказват себе си единствено на полето на културата, науката и знанията. А изводът, който направи,  бе извод, който е „оръжие“ за всеки истински, за всеки европейски политик: „В Европа, заяви Плевнелиев,   през 21 век разногласията трябва да се решават в парламентите, а не на бойните полета и европейският интеграционен проект превръща тази мечта в реалност.“  Не можем като европейци и като българи да допуснем Европа да изпадне в морална криза, в криза на липса на солидарност, на ценности. Защото Европа е едно семейство, в което всеки член е длъжен да допринася за неговото добруване, да допринася за разрешаването на кризите, а не за тяхното задълбочаване.

Българският президент ясно подчерта ролята на България в защита на външните граници на  Европейския съюз и настоя страната ни да се присъедини към Шенгенското пространство. И логично, от темата за защита на границите, президентът премина към „болната“ тема на редица днешни български, а и не само български, политици и политически анализатори: темата за Европа на единството и на нациите. Думите му бяха посрещнати с аплодисменти:

„Днес повече от всякога имаме нужда от модерен патриотизъм, а не от агресивен национализъм“.

Разнообразието не би трябвало да е причина за създаване на Европа на две или повече скорости. Европейската интеграция на Балканите, в този смисъл, би трябвало да бъде категорично подкрепена. И за разлика от псевдопатриотите, които обичат да наричат България „малка страна“, българският президент поясни, че като средно голяма европейска държава, държавата ни се превърна от периферна в централна страна, особено по отношение  на Украйна, на Русия, на миграционните проблеми, при които  българските граници са европейски граници.  Спирайки се на въпроса за характерната за европейското общество толерантност Росен Плевнелиев изтъкна, че  ние сме решени да защитим нашия стил, нашия начин на живот, защото интеграцията е единственото оръжие за мира. И за разлика от мнозина политици и дипломати, които спират до тази констатация, той предизвика отново приветствието на депутатите в пленарната зала в Страсбург с откровеното и ясно посочване на адреса на редица от проблемите и провокациите, на които е изложена днес Европа. Тези му думи също трябва да бъдат цитирани, защото са не само верни фактологично, но и могат да се окажат пророчески:

„Москва започна широко мащабна пропаганда в Европа, която посява послание на недоверие. Целта е да се подкопае доверието на хората в Европейския съюз и това е най-голямата опасност –  да се ерозира доверието в европейската интеграция, доверието в общата ни съдба, да се отвори вратата за призраците от миналото – национализма, популизма.“ 

Всички парламентаристи със ставане на крака и продължителни овации приветстваха края на словото на българския президент. Това бе хубав ден за Европа и за България. България доказа, че има държавен глава, който утвърждава и издига нейният авторитет. Защото говори искрено и отстоява българският национален интерес в обединена Европа.  А този интерес е само един: да успява Европейския съюз, да успява в него и България.