Литва или как се отстоява независимост

Александър Йорданов

На 11 януари 1991 г. във Вилнюс, столицата на Литва, нахлу бронирана десантна съветска военна част. Тя атакува телевизионната кула и сградата на Комитета за радио и телевизия. При атаката загинаха 14 души,  а близо 700 бяха ранени. По това време в България караше „меден“ месец правителството на Димитър Попов, което хората възприемаха като компромис между мнозинството в парламента – БСП и опозицията – СДС.  При формирането му се изприказваха много приказки за националната отговорност на политическите сили, за необходимостта от общи действия за излизане от кризата. Думите се сипеха и от ляво и от дясно.

vilnius1991Но когато съветските войски нападнаха Вилнюс изведнъж се оказа, че „съгласието“ и „националната отговорност“ се разбират различно от българските политици.

В правителството на Попов министри от СДС бяха Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.

Министър на външните работи бе казионният земеделец Виктор Вълков. В парламента очаквахме позицията на кабинета по повод на съветската агресия в Литва. Така и не я дочакахме. До парламента стигна странно мълчание. Дните се точеха тревожни, а за народът на Литва те бяха съдбовни. Тогава от СДС внесохме своя декларация  осъждаща съветската агресия. Тя бе обсъдена в Комисията по външна политика. След много дебати се постигна съгласие за един по „мек“ вариант.

sausio-13-tankas2На 16 януари по време на 82-то заседание на 7-то Велико народно събрание в  20 ч. 40 мин. лидерът на Демократическата партия Стефан Савов прочете от парламентарната трибуна тази декларация. При представянето ѝ поясни, че тя е израз на постигнат компромис между политическите сили в Комисията по външна политика. В нея се призоваваха Върховният съвет на Съветския съюз и парламентите на отделните републики „да решават само по пътя на диалога въпросите за самоопределението на прибалтийските народи“. От декларацията бяха отпаднали изрази като „осъжда агресията“ и бяха заменени с дипломатични формулировки: разтревоженост, обезпокоеност и прочие. Великото народно събрание прие декларацията, но 64 народни представители от БСП гласуваха против, а 39 се въздържаха. Те не приемаха да се критикува дори и дипломатично Съветския съюз.  А агресията бе очевадна, престъпна, макар и много по-скромна в сравнение с днешната агресия срещу Украйна. Но тогава още я нямаше доктрината на хибридната война и руснаците я караха, както си знаят – с танкове напред. Но скоро трябваше да изпият студената вода. Както ще я изпият и днес. Но гласуването на декларацията в българския парламент показа, кои са „съветските хора“ в средите на БСП и кои са онези членове на тази партия, които все пак могат да изразят една поне горе-долу национално отговорна позиция. Първите, „съветските“, бяха повече – поне в 7-то ВНС. Но историята има продължение.

VlniusSenasSausio13

През септември 2009 г. парламентът на Литва одобри поправки към наказателния кодекс на страната, с които се въведе наказателно преследване за всички, които отричат или оправдават  „съветската агресия“ срещу страната. За публично одобряване или оправдаване днес на престъпленията на СССР или на нацистка Германия се предвиждат глоби или до 2 години затвор. Литовското законодателство преследва участвалите в агресията руски и беларуски военни, включително и с европейски заповеди за издирване и задържане.

Picture1
С президента на Литва Валдас Адамкус

Имах щастието да бъда първият български посланик в Литва. И да разговарям с президента Валдас Адамкус на 21 май 1999 г. Не ми беше много трудно да разбера, че с влиянието на Русия в тази страна е свършено. Дори когато литовците бяха под огромен натиск да продадат своята единствена рафинерия на Русия, те избраха друго решение – осъществиха приватизацията чрез полския нафтен концерн „Орлен“. Но тази приватизация е интересна и с това, че на нейния фон става ясно как „нашето дясно правителство“ продаде на безценица „Нефтохим“ на руския концерн „Лукойл“. Публикация по този въпрос вече имаше на страниците на вестник „Демокрация“. Не е моя, но си заслужава да се прочете.

(http://www.alexanderyordanov.com/publiced/103-2013-08-17-10-27-54).

Но ако написах тези редове то не е, за да четем стари публикации, а за да почетем героизмът на гражданите на европейска Литва, които преди 25 години защитиха с цената на живота си своята свобода и независимост.

One thought on “Литва или как се отстоява независимост

  • февруари 22, 2016 at 12:27 pm
    Permalink

    Същото се случи и в Тбилиси и Баку !
    Затова там избират свой, далеч от Русия път .
    Опитът през 2008 г. да си върнат Грузия се оказа неуспешен.
    Запазването на СССР със сила отблъсна много от „съюзните“ републики . А употребата на сила отблъсна вече и Украйна !
    Колониализмът губи бъдеще ; интеграцията на принципна и равноправна основа е желана от народите !

    Reply

Вашият отговор на Стефан Димитров Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *