Фейсбук побесня срещу нахалството на Бокова

Журналистът Стойко Стоянов определя това й изявление като „нова гавра на Бокова, в Деня на жертвите на комунизма“.
Евродепутатът Андрей Ковачев ще напише на свота фейсбук страница:
„Комунистическо робство или ад или как да го наречем? Поклон пред избитите българи от комунистите – небългари!“
Доника Георгиева ще отбележи в своя дневник: „Избит е елитът на България, с което се поставя началото на един режим определен като тоталитарен, в който Българската комунистическа партия (БКП, а днес позната като БСП) системно мачка интелигенцията на България и до днес. Поклон пред жертвите.“
Николай Илиев пише потресен: „Масовото убийство на 1-и февруари 1945. Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма. Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те – дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.…“
Стела Николова от Варна с възмущение пише: Какво е върховна наглост? Да пуснеш по ТВ Ирина Бокова в деня за почит на жертвите на комунизма! Ех, Хекимян!
Антоанета Ангелова потресена от комунистическата безчовечност пише: „ДА ЗНАЕМ И ДА ПОМНИМ !!!
Професор Александър Станишев – един от най-големите лекари хирурзи на България и Европа. Такъв всепризнат авторитет и родолюбец е обречен на смърт в комунистическа България, окупирана без бой от Червената армия, осъден на смърт от “Народния съд“ и екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945г., като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на 106 души, осъдени на смърт от същия комунистическия “Народен съд“.“
Поетът Васил Давидов припомня думите на Цола Драгойчева, отговаряща в ЦК на БРП(к) за организацията и провеждането на Народния съд и наблюдаваща изпълнението на смъртните присъди на държавното ръководство на България през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
„Никога през живота си не съм спала така блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел!“
– заявява пред западен журналист три дни след масовия разстрел
В следващите дни другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил, брата на цар Борис III, и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер акад.проф. Богдан Филов, която като „враг на народа“ е изселена в Добруджа при непоносими условия – липса на течаща вода, ток и елементарни удобства…“ В послеслов Давидов припомня, че „през януари 2016 г. всички общински съветници на Бяла Слатина единодушно приемат решение, според което централният площад на града се преименува на „Цола Драгойчева“.
Ивайло Радулов с гняв отбелязва: “ Навършват се 71 години от най-голямата касапница на политици и интелектуалци в Европа! Нашенският „Народен съд”.Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз. За сведение Нюрнбергският трибунал се „отчита” със само 14 постановени смъртни присъди за видни нацисти, докато българският „народен съд” с всичките си областни поделения директно избива 2730 държавници.“
Възмущението на мнозинството от българите е и срещу продължаващото толериране на комунистически фамилии от днешното правителство на страната, в което участват партии, които сами се определят като проевропейски, но същевременно продължават да издигат на ръководни постове наследниците на бившите комунисти. 26 години след началото на прехода към демокрация в България проблемът за морала на управляващите продължава да бъде тема номер едно. Хората справедливо се възмущават от факта, че децата на комунистическата номенклатура практически управляват страната независимо дали правителствата се афишират като леви или десни. Безпартийните граждани, както по времето на комунизма, така и днес, са аутсайдери в България. Управленските позиции в държавата са „запазени“ за наследниците на тези, които избиваха след 9-ти септември българския народ. Последните назначения на небезизвестната функционерка на БСП Мая Манолова за Омбудсман, издигането на удобната за всички правителства Меглена Кунева за министър на образованието, както и подготвяното издигане на Ирина Бокова – наследничка на един от символите на комунистическата диктатура – главният редактор на в.“Работническо дело“ Георги Боков, за кандидат за поста Генерален секретар на ООН показват недвусмислено характерната за България „фасадна демокрация“.
ЧЕРВЕНИТЕ МЛЕКАРНИЦИ ОЩЕ СА ОТВОРЕНИ
Д-р Георги Чалдъков
Александър Станишев – професор по хирургия, ректор на Софийския университет (1938-1939), председател на Българското хирургическо дружество (1936-1944), един от най-големите хирурзи на България и Европа – е убит от българо-съветската комунистическа диктатура на 1 срещу 2 февруари 1945 г. на Централните Софийски гробища, като преди екзекуцията му е бил принуден да установи смъртта на осъдените на смърт от йезуитски наричания “Народен съд“. Разстрелян е (за кой ли път!) елитът на България: 144 министри, депутати, лекари, професори, царски съветници, генерали и офицери. Къщите им са „национализирани“, за да се настанят там озверелите, необразовани комунистически водачи. През следващите месеци са издадени общо 2,730 смъртни присъди и още хиляди осъдени на много години затвор. Последвано от изтезания, побоища и убийства в комунистическите концентрационни лагери, йезуитски наричани „трудово-възпитателни общежития“ – в Белене, Скравена, край Ловеч, из цяла България. Всичко това е една от най-отвратителните изяви на антропофагия (гръцки, anthropos – човек, phagia – ям, изяждам) – чевекоядство, канибализъм по комунистически.
Тези черни страници на червения терор трябва да са написани в училищните и университетските учебници по история – като и тъжните страници на турското робство*! За почит към жертвите и за познаване на съдбата на нашия народ.
На този фон звучи нелепо, обидно, ехидно, иронично, аморално да предлагаш Меглена Кунева за министър на МОН. И Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. НЕ трябва, защото и двете са сукали от червеното мляко на БКП (Българска комунистическа партия), а не са поискали разкаяние, покаяние; прошка (гръцки, metanoia – буквално, „промяна на мисленето“) за комунистическите убийства и терор. Ако не беше 10 ноември 1989, и двете щяха да бъдат в политбюро на ЦК на БКП и по разни министерства. А фактът, че Бокова вече втори мандат е генерален директор на ЮНЕСКО е в потвърждение на хипотезата ми, че не само българските, но и международните червени млекарници още са отворени.
– Де да бяха само млекарниците. А то и бензинджийниците, и националните лотарии, и националните телевизии, и националните институции. Щеше да е смешно, ако не беше толкова много тъжно – ми писа големият български поет Илиян Троянски.
_________________________________________________________
* Тези дни в едно телевизионно предаване професор по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ каза, че циганите, НЕ турците, направили Баташкото и други кланета!? Какъв йезуитски начин да опрадае „труското съжителство“. Не само в този български университет има антибългарски стратегии. Има ги и в БАН, парламента, президентството, медиите…
Един от тези 2730 убити с незаконни присъди от идиотският „Народен съд“, който е заседавал в гр. Пещера беше и моят татко Илия Матев Цонев – осъден без вина. Той беше патриот и обичаше българия, на която беше верен. За героизма си във войната беше удостоен с „Кръст за храброст“. Никога няма да забравя неговите завети! „Тоз, който на убийците прощава,
той сам в убийствата ги насърчава!“
( Уйлям Шекспир )
Светла да е паметта ти Татко!
„Какво е върховна наглост? Да пуснеш по ТВ Ирина Бокова в деня за почит на жертвите на комунизма!“