Нищо не дължим на днешна Русия

Илиян Василев

Putin Lavrov 1Имал съм многократно възможност да изложа тази позиция на своите руски колеги, но изглежда някои чуват само това което искат.

Затова още веднъж и бавно, за да се запомни:

съвременните поколения българи не дължат НИЩО на съвременните поколения руснаци.

В този смисъл не дължим нищо на господин Лавров, нито цент.

Той и днешните руски политици нямат наследствени права върху признателността на българите, защото не са направили нищо днес за това да ги смятаме за опора и приятели.

Или ако са направили това е било с знак минус – справка много милиардните дългове по енергийните ни проекти и нищожните обеми на износа ни към Русия. Ако говорим за отношенията между нашите два народа ще бъде добре господин Лавров да види колко българи са посетили Русия, колко учат и колко работят там. Истината е, че има тотален разрив в свързаността на нашите два народа и вината не е в българите.

На практика българският бизнес престана изобщо да разчита на руския пазар и то не защото няма какво да изнесе, напротив. Изнасяме и то много за далеч по-конкурентни пазари, но политиците в Русия си мислят, че могат да управляват ръчно интереса на българските бизнесмени, да отварят и затварят вратата пред българския износ на стоки и услуги, когато си поискат и в зависимост от това дали едно или друго действие на българското правителство им харесва или не.

България не само не дължи нищо, а обратно Русия, като наследник на Съветския съюз дължи много за стореното след Втората световна война,

за насилственото налагане на чужд за страната строй, който ни извади от Европа и цивилизацията за повече от 50 години и унищожи икономическия, научен и политически елит на нацията. Само инерцията и отсъствието на рефлекс за защита на интереси спрямо Русия не са накарали българските правителства да представят сметка на Москва за нанесените щети. Така както направиха други страни излезли от бившия „соцлагер“ –  акцентът е на думата лагер.

За огромния негативен отпечатък на „съветското присъствие“ е достатъчно да споменем, че наследството и текущата му сянка, спират всеки опит за полет в развитието ни. Местният отпечатък на руския олигархичен модел у нас – схемата „Кой?“ е най-голямата пречка пред развитието ни и единствената причина за нейното оцеляване са хранителните канали и свързаност с Русия.

Историческата сметка за уреждане от наши дни е при всички случаи по-актуална от далечните години на руско-турската война. Добре е господин Лавров да балансира историческите си претенции с по-актуалния прочит на съвременните руско-български отношения. Ако не знае, да пита – в Москва има още честни политици и дипломати

какво е СМЕРШ и каква е истината за „освобождението“ след Втората световна война.

У нас паметниците на руските войни, които са паднали или воювали в руско-турската война, се поддържат много по-добре от начина, по който това става в самата Русия. Там паметта за тях просто изчезва, потисната от много други войни с претенции да бъдат освободителни, водени на различни фронтове. Само в България могат да се видят паметници и улици на Скобелев, Гурко, Дондуков. Така, че не ние, а руските политици могат да се поучат от това как се тачи памет.

Russia's Foreign Minister Sergei Lavrov reacts during a meeting with his German counterpart Frank-Walter Steinmeier (not pictured) in Moscow November 18, 2014. Steinmeier said he would assess the chances of making progress to end the crisis in Ukraine during talks in Moscow on Tuesday but Russia said it saw no chance of a breakthrough. REUTERS/Sergei Karpukhin (RUSSIA - Tags: POLITICS)

Господин Лавров може да бъде уверен, че колкото повече натяква и изисква „признателност на сила“ толкова повече нараства желанието на българските граждани да балансират свръхпризнателността към руските генерали с възстановяване на по-здравословни исторически пропорции и признателност към личностите – темели в националната ни история. Именно признателността към тях бе дълги години потискана като второстепенна потребност, само и само за да въздигат в култ руски и съветски генерали и политици. Достатъчно е да видите колко и кои от централните улици в София и в големите български градове са посветени на руски политици и военни, и колко на българските царе, светии, генерали, политици и интелектуалци. Да попита защо отношението на съвременните българи към руските и съветски паметници е силно различно?

Възстановяването на историческите баланси е необратим процес и се страхувам, че господин Лавров тепърва има да получава нелицеприятни новини от все по-непризнателна България към съветска Русия, без разбира се да забравяме руските войници воювали, както за свободата на България, така и против нея.

Съвременните ни исторически „баланси“ са изключително негативни за България поради неоимперската политика на Владимир Путин,

която превърна дори „братска“ Украйна във вечен враг. Погледнете – на територията на бившия СССР не остана страна, която да храни истински и неподплатени с материални интереси симпатии към политиката на Кремъл.

Трудни дни очакват Русия, 

моите руски приятели и познати, защото им предстои да платят за удоволствието да преживеят последните дни от управлението на господин Лавров и господин Путин.

Ако не друго, можеше като първи руски дипломат, господин Лавров, да прояви уважение към суверенното право на България да взема своите решения в сферата на сигурността и развитието. Кой и кога е казал, че те винаги трябва да бъдат производни или съобразени с това, което мисли поредния чиновник на върха в Москва?

Мога да го уверя, че хората у нас, за които руският външен министър пише, че обичат Русия повече от страната си ще стават все по-малко. Те са устойчиви маргинали. И най-важното послание към ръководителя на руската дипломаци – тези български политици нямат никакъв шанс днес или в бъдеще да управляват България и да променят траекторията и на развитие. Добре е в Москва да свикват с тази мисъл.

Губят почва под краката си, затова стават по-нервни. Жалко, дори в дипломацията вече няма стандарти.

3 thoughts on “Нищо не дължим на днешна Русия

  • януари 27, 2016 at 4:09 am
    Permalink

    Какво общо може да има днешна Русия с нашето освобождение от османско владичество?

    Освободил ни е Царят Освободител Александър Николаевич и неговото христолюбиво воинство. За което сме признателни.

    Цяла България е осеяна с паметници, включително надгробни, които се поддържат.

    Край родното ми село са загинали двама руски войници. Погребани са в църковният двор. Гробовете им се поддържат.

    Най-хубавият булевард в центърът на София, павиран в златисто-жълто, на който са разположени парламентът, университетът, академията на науките, се нарича ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ. На този булевард, срещу парламентът, се издига величествен паметник на Царя Освободител. От признателна България.

    Признателни сме лично на Царят Освободител и неговото христолюбиво воинство. Няма какво да сме признателни на Русия.

    В центре Москвы, на красной площади, стоит величественный мавзолей убийцы – мавзолей того человека, лично приказавшего расстрелять внука Царя Освободителя, вместе со всей семьей, вместе с несовершеннолетним правнуком Царя Освободителя, вместе с Его правнучками.

    Как не стыдно тем из болгар, кто призывает к благодарности „России“! Какой России! Той России уже нет, уже давно как ее нет. В России настоящего времени уже властвует черт. Он нас только в пекло мог бы завлечь.

    Ние сме признателни лично на Царят Освободител и неговото христолюбиво воинство. Няма какво да сме признателни на Русия.

    Reply
  • януари 28, 2016 at 10:47 pm
    Permalink

    Jalko che ima hora, koito ne poznavat istoriata na drugi malki evropeiski darjavi i kakvo Uk e napravila s tiah. A tova, che Charchil, Stalin i Ruzvelt sa razpredelili vlianieto si v Evropa – nishto ne sme mogli da napravim. I zashto avtora ne si zadadede vaprosa, zashto Usa ot Solun ne sa doshli do sandanski?

    Reply
  • февруари 1, 2016 at 7:11 pm
    Permalink

    Ами, автор ефенди, следвайки твоята логика, какво общо имаме ние днес с кибиците, които наготово чакаха някой друг, отнякъде другаде, да дойде да им подарява държава, която да носи името на нещо отдавна мъртво и изгнило?!

    Reply

Вашият отговор на Христо Тамарин Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *