Бокова или неудобни думи за мераклии
Александър Йорданов
През отминалата седмица на извънредна сесия общинският съвет на град Стрелча с единодушие отне званието “Почетен гражданин на Стрелча” на бившия кмет Иван Евстатиев от Българската социалистическа партия, обвинен в изнасилване на малолетната Ирена Б.

Междувременно вестници писаха, че Евстатиев е организирал оргии с много алкохол и жени през четирите години, докато е бил кмет. Публикуваха и негова снимка с „Путиновата кандидатка“ за Генерален секретар на ООН Ирина Бокова. Съвпадението на инициалите на изнасиленото момиче Ирена Б. с тези на Ирина Бокова е случайно. Но снимката на Бокова и Евстатиев пред Парижкия Лувър показва, че вечната мераклийка за голям пост Бокова и стрелчанският мераклия кмет са ценители на „паметниците на културата“. Евстатиев дори паметник на съветския маршал Жуков е издигнал в Стрелча наричайки градчето „Малката Москва“. Тъй че руското е това, което привлича тия „луди млади“. Но общинарите в Стрелча решиха името на изнасилвача да бъде заличено от всички културни паметници и чешми в града. И така дадоха добър пример как трябва да се постъпва с насилници русофили.
През 1944 г. Съветската армия изнасилва България.
Нахлува агресивно и подарява властта на лица, които започват да избиват и репресират българския народ и неговия политически, културен, военен и духовен елит. След това комунистическите насилници взеха да си издигат паметници и поставят паметни плочи, както на себе си, така и на главния изнасилвач – съветската армия. Няма друг народ по света, който да издига паметници на тези, които са го изнасилвали. Но ще кажете: как така са го изнасилвали? На този въпрос е отговорил българския парламент през 2 000 година, когато е приел
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН.
А парламентът във всички случаи е нещо повече от общинския съвет на град Стрелча, нали? Член първи на този закон казва, че Българската комунистическа партия е дошла на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила – става дума за съветската армия и държавното ръководство на тогавашния, разпаднал се и слава Богу, Съветски съюз. Тази чужда сила е обявила война на България и в нарушение на действащата Търновска конституция е взела властта. С други думи – изнасилила е нашата държава. Последвалото комунистическо управление е довело България до национална катастрофа. Член втори изрежда конкретните престъпления довели до морален и икономически упадък държавата ни. Това са ужасяващи и потресаващи престъпления, пряк резултат от маниакалната идея да се строи комунизъм. По-късно наричаха строежа ту „развит”, ту „реален” социализъм, а накрая се оказа, че бил най-обикновено „недоносче“. Недоносче родено от изнасилена България. И това призна един от главните изнасилвачи – Тодор Живков. Негови са тези думи за социализма като „недоносче“.
Историята след това всеки я знае.
Изнасилвачите станаха първи строители на капитализма. Строят го също като комунизма: джаста-праста и пак изнасилват България. Крадат я, продават я, насилват я, ползват я като държанка, като временна компаньонка, като ученичка от град Стрелча. Че и на нашенската мераклийка, гдето до Стрелчанския кмет се е ухилила, висок пост пак гласят. Но след решението на общинския съвет на Стрелча е време да се запитаме: докога? Докога ще е така. Докога имената на изнасилвачите на България ще срещаме по паметници и улици? Не е ли време, след като имаме и закон дори, общинските съвети в България да ги заличат, да ги премахнат. За да има справедливост. Не е ли време някой да каже на Бокова и боковщината у нас – стига бе, спрете се, оставате България да диша, да живее. Не срамете държавата ни. Но истината е, че няма да спрат. Истината е, че и кметът на Стрелча разчита да се измъкне от правосъдието. Истината е, че и Бокова ще я тътрят към нов висок пост в ООН. Истината е…Всъщност, кой днес в България иска да живее с истината?