Издигането на Бокова – срам за България!
Остра реакция на културни творци по повод на опита да бъде определена Ирина Бокова за български кандидат за Генерален секретар на ООН чрез познати от комунистическото минало административно- номенклатурни действия.
Български творци – музиканти, художници, актьори, архитекти, режисьори и учени, реагираха с открито писмо на административното мероприятие, с което ръководствата на творческите съюзи в България, без допитване до своите членове, са взели „решение“ да подкрепят чрез писма до президента, премиера, председателя на Народното събрание и председателите на парламентарните групи, познатата функционерка на БСП Ирина Бокова – член на управлявалото катастрофално България правителство на БСП с премиер Жан Виденов, а днес генерален секретар на ЮНЕСКО, за български кандидат за председател на ООН. В ПОЗИЦИЯТА на творците се казва:
ПОЗИЦИЯ
относно така нареченото „ОТВОРЕНО ПИСМО“ на сдруженията на артистите, на архитектите, на журналистите, на композиторите, на музикалните и танцовите дейци, на писателите, на преводачите, на филмовите дейци и на художниците, адресирано до президента Росен Плевнелиев, председателя на парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, председателите на всички парламентарно представени партии в подкрепа на издигане на кандидатурата от страна на българската държава на г-жа Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.
Уважаеми господа,
В медиите, както и в социалните мрежи се появи отворено писмо, адресирано до президента Росен Плевнелиев, председателя на парламента Цецка Цачева, премиера Бойко Борисов, председателите на всички парламентарно представени партии и медиите в което се твърди, че:
Творческите съюзи в Р. България подкрепят официалната българска кандидатура за Генерален секретар на ООН на г-жа Ирина Бокова, понастоящем Генерален директор на ЮНЕСКО.
Ние, членове на творческите съюзи заявяваме най- отговорно, че никой не ни е питал или предоставял за подпис такъв документ и всяка злоупотреба с нашите имена следва да се счита за спекулация.
Подкрепата на госпожа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, е въпрос на личен избор на всеки един от нас, но спекулацията с имената ни напомня едно друго време, при една диктатура в която живяхме преди повече от двадесет години, когато с подобни писма бяхме карани под строй „единодушно да заклеймяваме“ писателите дисиденти Пастернак и Солженицин.
Позицията е подписана от членовете на творчески съюзи: Евгени Михайлов – режисьор, Димитър Гачев – художник, Марина Гачева – художник, Саво Вълчев – художник, Паро Фереджанов – художник, Косьо Джелебов – художник, Веселин Калановски – актьор, Марлен Ковачева – художник, Йордан Стефанов – художник, Миглена Казаска – художник, проф. Панайот Панайотов – художник, проф. Георги Гиков – художник, арх. Мариана Стоичкова, арх. Александър Брайнов, арх. Емил Христов, Георги Липовански – художник, Наско Настев – художник, арх.Светла Атанасова, Корнелий Савов – учен, доц. Николай Атанасов – актьор, Петър Цанков – композитор, Александър Въчков – художник, арх. Симона Богданова, проф. Васил Рокоманов – художник, Николай Додов – актьор, Анатолий Божинов – актьор, проф. Божидар Бончев – художник, Иван Костов – художник, Ясен Прахов – художник, арх. Илиян Николов
Още по-срамно е да се тури Сталинка.
Червената щерка на Червения Шумкарин-Убиец – ГЕОРГИ БОКОВ –
“ Боката “ , да сложи на гърдите си табелка с надпис : “ JE SUIS STUREZ ! “ – “ АЗ СЪМ ЩУРЕЦ ! “ – да се покае и ВЪН от ЮНЕСКО и отнемане “ Почетно Гражданство “ на София , дадено и от ФАНДЪЧКАТА …….!!!
За „С талинка“,не съм срещала никакви доказателства!Какво са работели със съпруга си,били ли са членове на БКП,кои са родителите им?
Присъединявам се към позицията на колегите.
Затова не искам да съм член на никаква организация, партия и темподобен колектив, за да си позволява някой да прави изявления от мое име.
За разлика от Ирина Бокова тези т.нар.“творци“са световно неизвестни носители на жалката посредственост които вият като линейки по нареждане което всъщност е истинския големия срам за България
Господа, големи идиоти сме българите! Приказката за казана в ада си е точна. Бокова е единствения ни печеливш кандидат, по стечение на обстоятелствата достигнала най-високо в ООН.
Кристално чисти хора и угодни на всички няма никъде по света.
Злоба, завист, атавистичен антикомунизъм – това ли сме? Кого не сме оплюли от успелите по света българи?
ООН е остаряла организация, не отговаря на съвременността. Може би САЩ ще се съгласят Ирина Бокова да стане генерален секретар, за да може тя, Ирина Бокова, да компрометира ООН окончателно. САЩ напуснаха вече Юнеско. На САЩ им се иска да се разпусне и сегашното ООН и да се учреди нова международна организация.
Сегашното ООН отразява „международното положение“ след 2-рата световна война. Но оттогава са изминали повече от 70 години. Защо Германия и Япония още трябва да се пренебрегват? Нима Индия не заслужава да е велика сила? Нима Русия следва да има по-голяма тежест от Германия или от Индия?
Новото ООН трябва да отразява новите реалности. Бокова е призована да закрие старото ООН.
Позицията в „ОТКРИТОТО ПИСМО“ на „българските творци“ противопоставящи се на кандидатурата на г-жа И.Бокова за Ген.секретар на ООН е подписано от НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО НЕИЗВЕСТНИ „ТВОРЦИ“ с изключение на едно две имена на утвърдени посредствености. Прави впечатление, че авторизацията на подписката на „българските творци“ е предимно от относително скромно озвучени и познати художници, няколко актьори ( предимно с епизодично амплоа), двама трима архитекти и един кинорежисьор, макар и възпитаник на забележителната съветска школа, достигнал тавана на творческите си, май повече политически, инвенции с една любителска политконсумирана“танкова видеокасета“, празносалонен канарчено-сезонен филм както и мениджерска активност по ликвидацията и приватизация по костовистки на Националната Българска киностудия в Бояна. Писмото-позиция е бледо съчинено и поне в публикувания по-горе текст няма мотиви, аргументи и обстоятелства от които да се изведе някаква евентуална основателност на писанието. Използвана е формата на възражение срещу друго „ОТВОРЕНО ПИСМО”, колективно изпратено от сдружения на множество ЮЛНСЦ – сдружения, наречени „творчески съюзи” на различни български гилдии в областта на културата и изкуството до държавни институции за изразяване на подкрепа на издигнатата от България кандидатура на г-жа И.Бокова за участие в избора за поста на Генерален секретар на ООН. Никой не бил попитал жалващите се автори на позицията и те не били поставили подписите си под такава подкрепа. Прави се нелепо сравнение, но per argumentum a cotrario, с казуса на някога политически употребените съветски десиденти Пастернак и Солженицин. За домораслите ни „творци“, вероятно намиращи се все още в инерцията на протестърският си транс от миналата година, няма значение, че и на Запад и на Изток се дава обективно положителна оценка на дейността на г-жа Бокова, като ръководител на ЮНЕСКО, в продължителен период. Все пак, наистина съм изненадан, че възмутените авторите не са приложили до край класово-партийния си подход и не са се разровили в родословно-роднинските елементи от биографията на очевидно нежеланата от тях БЪЛГАРСКА КАНДИДАТКА за сравнително престижния най-висок дипломатически пост в ООН. Не е нужно госпожите и господата да се вълнуват толкова. ООН в последните две десетилетия, особено чрез грубото й дерогиране, неглижиране и унижаване, главно от САЩ и западните им съюзници, не е толкова ефективна в международната дипломация за опазването на мира и международната сигурност в света. Т.е г-жа Бокова, ако спечели надпреварата, няма да е на топло, тихо и синекурно местенце. Ще трябва да се бори да издигне отново авторитета на международната организация и да стабилизира и възстанови респекта от международното право, което на няколко пъти в тези трагични за стотици милиони хора две десетилетия, беше безпардонно погазвано и тежки военни интервенции бяха извършени по най-варварски начин от „каолиции на желаещи“ без санкция на ООН. Щом г-жа Бокова има видима сериозна подкрепа в изключително широки среди на световния естаблишмънт, то нека „българските творци“ да захвърлят „железните вили и куки“ с които от вътрешността на катранения казан в какъвто, с решаващата помощ на техните ментори, превърнаха България, дърпат всички ни към дъното, и да оставят съдбата сама да си свърши работата.
Г-н Кандиларов, публикувахме писмото на българските творци, защото те открито се ангажират с имената си. Вие явно не сте обърнали внимание или съзнателно избягвате това, на повода за протеста на българските творци. И той не е евентуалното издигане на кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, а начинът по който ръководствата на творческите съюзи без да питат своите членове изпращат подкрепа за тази кандидатура. Това именно е непочтеното и то хвърля петно и върху самата Бокова. Впрочем, не бе толкова отдавна, когато същата Бокова бе част от едно катастрофално управление на България – управлението на БСП с премиер Жан Виденов. Това бе антибългарско управление. Бихме ви били благодарни, ако ни изпратите текст, в който г-жа Бокова се е дистанцирала тогава и след това от това антибългарско управление. Не само интелектуалци, но и всички български граждани, които не са били комунисти с основание се притесняват, че издигането на тази кандидатура е повече „активна операция“ на Русия, отколкото избор свързан с интересите на демократичния свят и конкретно на България.
Уважаеми г-жи/г-да редактори/администратори на сайта „Век 21“. Благодаря за вниманието което оказвате на коментара ми и за коректния тон. Мисля, че не сте съвсем прави, със забележката, че не съм отразил причината за реакцията на авторите на публикуваната от Вас „ПОЗИЦИЯ“. Все пак посочил съм (самоцитирам се): „Използвана е формата на възражение срещу друго „ОТВОРЕНО ПИСМО”, колективно изпратено от сдружения на множество ЮЛНСЦ – сдружения, наречени „творчески съюзи” на различни български гилдии в областта на културата и изкуството до държавни институции за изразяване на подкрепа на издигнатата от България кандидатура на г-жа И.Бокова за участие в избора за поста на Генерален секретар на ООН. Никой не бил попитал жалващите се автори на позицията и те не били поставили подписите си под такава подкрепа.“ За съжаление поствал съм коментара си малко спонтанно и може би, както се казва „не съвсем подготвен“, тъй като не съм се запознал директно с текста на „ОТВОРЕНОТО ПИСМО“ на творческите съюзи. Предположих, че съответните сдружения (творчески съюзи), които следва да имат правноорганизационна форма на ЮЛНСЦ и като такива да са регистрирани в съответните фирмени отделения на окръжните съдилища (за София – СГС) са взели по легитимен начин (регламентиран от ЗЮЛНСЦ и съответния Устав на сдружението), чрез своите органи за управление в рамките на правомощията им( Общо събрание, Управителен съвет, Председател), съответно решение за присъединяване към „ОТВОРЕНОТО ПИСМО“. Много често правомощия за подобни решения имат Управителните съвети или дори Председателят (изобщо ако е налице в структурата на органите за управление и представителство на едноличен изборен управителен орган). В този случай не е нужно вземане в предвид на поименното мнение на всеки член на сдружението – физическо или юридическо лице. Разбира се остава открит въпросът дали все пак, точно такъв конкретен тип решение е предвиден и дали е уредено нормативно(вътрешнонормативно) редът за вземане на подобно решение. Опитът ми подсказва, че едва ли в някой устав е предвиден точно този конкретен случай или дори и клас от решения с подобен характер. Следователно въпросът с вземането на такова решение е следвало да се реши ad hoc. С други думи съответният орган е следвало да прецени и приеме, че за конкретния случай трябва да се приемат нарочни правила. Няма пречка в тези правила да залегне и да се процедира, както смятат за необходимо авторите на позицията – чрез решение на върховния орган – Общото събрание със съответен кворум и мнозинство( обикновено, квалифицирано) или единодушие. Ще добавя и още нещо с риск да стана скучен на аудиторията. Всеки субект на сдружаване(член на съответното сдружение) – физическо или юридичическо лице придобива членствено качество след определена законноустановена процедура, но conditio sine qua non (условие без което не може) при тази процедура е БЕЗУСЛОВНОТО ПРИЕМАНЕ НА УСТАВА НА СДРУЖЕНИЕТО. От текста на ПОЗИЦИЯТА, публикуван от Вас оставам с впечатление, че това е откъс от „откритото писмо“. Поради това не съм сигурен дали уважаваните автори не са посочили съответни конкретни пороци (материалноправни или процесуалноправни) на решението на съответните си сдружения за присъединяване към колективното „ОТКРИТО ПИСМО“. Ако са налице такива пороци, или дори предположения за наличието им, то ще призная, че „ПОЗИЦИЯТА“ е принципна, А НЕ ПРОСТО НЕСЪГЛАСИЕ И АТАКУВАНЕ НА КАНДИДАТУРАТА НА БОКОВА. Но ми се струва че тук има твърде много политика, макар и поднесена в ефектна МОРАЛНА ОБВИВКА. По въпроса дали мога да ви представя текст на декларация или на друг акт на г-жа Бокова, с който тя се дистанцира от „антибългарското управление“ (има се пред вид управлението на г-н Жан Виденов), то конкретно ще Ви отговаря, че не разполагам с такива материали. Но дали едно управлеине е пробългарско или антибългарско е въпрос понастоящем на политическа оценка и пропаганда, а след по-голяма дистанция на времето – 50-100 г., отговор ще дадат историците, а спомен и своеобразна следа ще се намира и в историческата памет на българския народ. Ето Ви един пример: „Пробългарско или антибългарско е управлението на Сакс-Кобурготската династия?“ Или чак такава черно-бяла полярност не следва да се търси?!! А за да имате категорично утвърждаване за това какво мислят и за какво се притесняват всички български граждани, които не са били комунисти, за издигането на кандидатурата на Бокова , няма ли да изпаднете в същото положение на „творческите съюзи“ по преценката на авторите на „позицията“. Проверим факт е например, че лично аз не съм бил член на БКП( ако с това идентифицирате кавалификацията „комунист“). А терминологията с „активните мероприятия“ е присъща на една друга общност от членове на обществото. Нямам честта/безчестието да принадлежа към нея, а и тя не е еднородна. В днешните реалности е признак на гражданска, политическа и човешка незрялост, в аспект на общността и националните интереси на българския народ, ако изразяваш и насаждаш неоснователно каквато и да е ФОБИЯ, а най-вече РУСОФОБИЯ. Можете да отчетете дори и Коледната метаморфоза на г-н Ахмед Доган, който въпреки „оня списък“, „пътя към Европа на България през Босфора“ и мн.мн.други политически и неполитически деяния има смелостта да назове истината по-добре артикулирайки я от всички досега. И тъй като нямам причина да се съмнявам в информираността, интелигентността, познанията и в крайна сметка най-вече патриотизма и грижата на изданието Ви и списващите го за ДОБРУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ, припомнете си, че РОЛЯТА, ЦЕЛТА, ИДЕИТЕ И ДЕЙНОСТТА НА РУСИЯ, независимо от превратностите на историята, В РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ВОЛЯТА НА СВЕТОВНИЯ РАЗУМ ЗА СВЕТА, Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН И КУЛТУРЕН ПРОЕКТ, ЗАПОЧНАЛ ОЩЕ ПРЕЗ ІХ ВЕК.
Агитката срещу Бокова – срам за България.
Не е ясно защо президент Плевнелиев в речта си от януари 2016 съобщи, че Българя още не е излъчила официален кандидат за поста генерален секретар на OOH. В официалня списък на OOH от юни 2015 госпожа Ирина Бокова е посочена като официално предложен кандидат от Българя както се вижда от https://en.wikipedia.org/wiki/United_Nations_Secretary-General_selection,_2016 .
Кой и кога излъчи госпожа Ирина Бокова и защто външното министерство и президентството не са информирни, че българскят кандидат е излъчен още през средата на 2015.