Друг път няма…

Александър Йорданов

През 1988 г. под общата редакция на доктора на историческите науки Юрий Афанасиев  в Москва бе издаден сборник със статии със странното заглавие „ИНОГО НЕ ДАНО”.  Може да се преведе: няма друг начин, друго не ни е дадено, друго няма, друго не ни се полага, друго няма да има, друг път няма. Ставаше дума за т.нар. преустройство („перестройка”) разбирано по това време като: „гласност, демокрация, социализъм”.  И съветските учени, публицисти, хора на културата,  разсъждаваха, каква трябва да бъде и как да стане „перестройката”. Тези им разсъждения тогава излизаха в „Московские новосты“, „Огонёк“, „Литературная газета“… Разлиствам пожълтелите страници на тази поучителна книга. И с удоволствие откривам, че преди 27 години в Русия са разсъждавали много по-умно отколкото днес. Преди всичко тогава са говорили открито за собствената си трагедия при комунизма.  И са търсили изход към нещо друго чрез категорична раздяла с имперските и сталински практики, същите, които виждаме, че днес се възраждат в съвременна Русия. Впрочем гланият редактор на „Огоньок“ Виталий Коротич днес е повече от откровен: „В Америка аз видях държава, която се контролира от гражданите….Там почти е невъзможно нещо да откраднеш. А в Русия съветската власт никъде не се дяна. Тя си е тук. Ние живеем в общество създадено от чиновниците заради самите тях.“ Затова и ми се иска да припомня как са разсъждавали умните руснаци през 1988 г. и какво са искали от своето бъдеще. Със сигурност обаче това, което са желали не е това, което им се случва днес при управлението на „вожда и учителя” Владимир Путин. Нещо повече. Ако сравним разсъжденията им тогава с това, което днес наблюдаваме в Русия, убедено можем да твърдим, че ситуацията не се е променила (това е оптимистичната гледна точка) и дори се е влошила (реалистичната гледна точка). И така, ще припомня най-напред една статия на световноизвестния съветски учен, ядрен физик, Андрей Сахаров, арестуван и заточен през 1980 г. в затворения град Горки (днес Нижни Новгород) заради протеста му срещу нахлуването на съветската армия в Афганистан.  Статията е със заглавие „Неизбежността на преустройството“ и започва с показателното изречение:

„Нашето общество се оказа (не изведнъж, разбира се, а в резултат на сложен исторически процес) дълбоко болно.“ 

И продължава: „Симптомите на болестта – последният стадий на която получи определението „епоха на застоя”, са известни, в някаква степен разбираме и причините. На първо място  това е отсъствието на плурализъм в структурата на властта, в икономиката, в идеологията. С това тясно е свързана и бюрократизацията на целия живот на страната.  Всички нишки на управлението са концентрирани в ръцете на хора, притежаващи власттта по силата на длъжностите, които заемат в държавно-стопанския или в партийния апарат и те образуват особен социален бюрократичен слой…. Социалният портрет на епохата на застоя би бил непълен, ако не отбележим

колосалното развитие на различни форми на корупция, възникването на чисто мафиотски групи сраснали се с местният партиен и държавен апарат, на който конците му се дърпат отгоре.

В сталинско време робският труд на милиони затворници  гинещи в чудовищната система на Гулаг играеше съществена икономическа роля…Но тази система бе безчовечна и престъпна, но и неефективна. През последните години тази робовладелческа икономика съществено се намали, но все още от един до два милиона души се намират в лагерите.

Този лагерен свят е дъното на нашето общество.

Неговият ужас, сивата му  безпросветност отразяват дълбочината на социалната трагедия и нравствен упадък на нашия живот, подобно, както и трагедията в детските домове и колонии.

Що се отнася до КГБ през 70-те и 80-те години се наблюдава укрепване на тази организация.

Ролята й е нееднозначна. От една страна – безмилостни репресии срещу мислещите различно. Те бяха преследвани жестоко,  хвърляни в лагери, в затвори, в психиатрични болници. Много от тях загинаха.

Нима не съществуваше връзка между  КГБ и „терористичният интернационал” възникнал през 60-70 – те години? 

В редица региони политиката на СССР обективно бе насочена към подкрепа на деструктивни сили (главно в Близкия изток). Особено трагично значение имаха действията на СССР в Афганистан. Загинаха близо 1 милион души, а от глад и епидемии – около 4 милиона, една четвърт от населението на тази страна.  Загинаха и много съветски войници. Участието на СССР в тази несправедлива война имаше за нас пагубни психологически и социални последствия. Събитията в Афганистан станаха главен източник на международно напрежение и недоверие, заплаха за мира в целия свят.  Афганистанската авантюра въплати сякаш цялата опасност и ирационалност на затвореното тоталитарно общество. Това бе и общата картина на безизходицата през 80-те години.

Но какво аз очаквам от преустройството.

Преди всичко гласност, която трябва да създаде нов нравствен климат. Хората трябва да знаят истината и е необходимо да имат  възможността безпрепятствено да изразяват мислите си.  Развращаващата ни лъжа, лицемерието, мълчанието, трябва да си отидат веднъж и завинаги от нашия живот. Само вътрешно свободния човек може да бъде инициативен.

Друга, не по-малко важна основа за нравственото здраве на обществото, това е социалната справедливост.  Преустройството трябва да помогне за създаването на отворено общество като основно условие за морален живот и икономическо здраве на държавата, международно доверие и сигурност”.

Андрей Сахаров продъжава с разсъждения за една също дълго скривана истина, включително и днес в България:

„През май 1944 г. стотици хиляди кримски татари, главно деца, жени и старци, защото мъжете бяха на фронта, бяха по заповед на Сталин насилствено изселени от Крим. Изселването се осъществяваше с огромна жестокост.

Това „преселение на народите” бе едно от огромните престъпления на Сталин осъдено още през 50-те години. Почти всички изселени народи след това се завърнаха по своите родни места с няколко изключения – между тях са и кримските татари, които и до днес  без успех се опитват да се върнат в своята родина.

Да избегнем световна катастрофа, да съхраним цивилизацията и самият живот на планетата  –  това е  необходимост на съвременния етап на световната история.

Но това е възможно само в резултат на дълбоки геополитически, социално-икономически и идеологически изменения насочени към сближаване /конвергенция/ на капиталистическата и социалистическата системи и чрез отворено общество, при постигане на равенство между расите и народите не само в правен аспект, но и в икономическо, културно и социално отношение. Необходимо е ново мислене на човечеството!”

Това пише един световноизвестен руски учен преди близо 30 години. И то се оказва актуално и днес за Русия. Парадокс или спряло време? Прозрение или път назад? Какъв е изводът. В Русия перестройката не се случи. Наблюдаваме регрес, регрестройка, връщане назад в развитието, назадничавост, криза и на политиката, и на мисълта. Днес в Русия, за такива текстове като написаното от Сахаров някога, преследват, репресират и дори убиват. А и „терористичният интернационал“ продължава да действа, както вече се убеждава и Европа.

Очаквайте продължение….