Русия след Путин

Гари Каспаров

Русия след Путин? Както показва историята, за такива диктатури като путиновия режим, крахът на външнополитическия агресивен курс се превръща във фитил за протестен взрив вътре в страната. Аз вече съм го казвал –

отказът от имперската концепция е принципна задача за Русия. 

На нас ни предстои да извършим това, което не бе свършено преди 25 години и тепърва да формулираме, какво трябва да представлява държавата с име Русия.  Страната ни трябва да получи ваксина срещу имперския вирус и окончателно да се избави от фантомната болест на „загубеното величие”. Именно на тези имперски илюзии свири путиновият режим осигурявайки си подкрепата на значителна част от руското общество, независимо от растящото социално-икономическо недоволство.  Хората са длъжни, в края на краищата, да осъзнаят, че тези неща са свързани.

Очевидно е, че след краха на този режим  на Русия ще бъде нужен период на „пречистване” през който гражданите ще трябва да разберат, че за всичко – за подкрепата за Путин, за Грузия, за Крим и за Донбас, трябва да се плаща.  Германия и Япония  платиха тежка цена за разпалената от тях световна война, но в следващите 70 години приетата от тях ваксина действа. Нашата  задача е да не допуснем  Русия да заплати същата висока цена, но хората са длъжни да разберат, че има цена, която ще трябва да платят.  Те ще трябва да чуят доста неприятни истини затова, какво точно се е случило, затова, че те фактически са поддържали престъпленията на режима.

Те ще трябва да признаят, че с тяхно съгласие страната е разграбена и процесът на възстановяване ще заеме продължително време сравнимо с продължителността на грабежа.

Затова и аз смятам, че веднага след крахът на путиновия режим да се провеждат избори е безмислено. Защото след Путин ще дойдат тези, които ще се опитат да „утешат” народа като прехвърлят цялата отговорност за случилото се на диктатора и неговото близко обкръжение –  извинявайте, имаше някои ексцесии и отклонения от законността.  А  това не са ексцесии.

Путиновият режим е наследник на тоталитарния режим, унищожил цвета на нацията.

Той е продължение на престъпната дейност на организацията с име ВЧК-ОГПУ-НКВД-КГБ-ФСБ. Затова и на нас ще ни е нужен не просто наш исторически „Нюрнберг”, където да се даде справедлива оценка на престъпленията на комунистическата  диктатура, но ще са необходими и реални наказателни процеси за архитектите и сътрудниците на днешния режим.

Фактически ни е необходима тотална десъветизация и най-вече декагебизация на обществото,

тъй като с идеологическото наследство на КПСС ние по някакъв начин все пак, добре или не толкова добре, се справихме. Но това, че  има „вечни” днес в Кремъл, в държавната Дума и в останалите коридори на властта, е резултат на първо място на факта, че архивите на КГБ и до днес остават заключени.

Превод от руски език: Радой Галин

Източник: „Свободная зона“ (http://www.szona.org).