ВЪРВЕЖЪТ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

 Михаил-Милко КРЪСТЕВ

Английският журналист Джон Хамилтън написа книга за България. След като сменил няколко заглавия, накрая сложил върху написаното “Чашата на гадателката”. Преди десетина години дошъл в България, за да обясни в репортажите си до „Файненшъл таймс”, какво се случва в страната ни. И като поживял и поскитал, попаднал на една сватба в едно родопско и както казва той, “помашко село”. Там му дошла идеята да сподели впечатленията си от преживяното.. При представянето на книгата казва, че първото заглавие било “Българските тайнства” и обяснява,че в България винаги има нещо скрито: става нещо в политиката, обяснявал го, а после се оказвало, че не е така. И най-неочаквано и честно си признава как времето у нас върви по друг начин, как отношението към времето е различно от това, което имали те в Англия. И стига до главното: затова  било хубаво да се живее тук.

Десет години англичанинът е живял в страната ни.

Влязъл е в ритъма и скоростта на нашето време. Различието на времето в Европейския съюз е различие между народите, етносите, културата. То е главното условие за духовното развитие и душевното здраве на стария континент. И единствената предпоставка за общуване. Но едва ли си представяме общуването на народите, без да разбираме това като отношение на отделните хора, на личностите. И сега по нашата земя живеят доста англичани. Не всеки може да напише книга, но в селата, където са се заселили, имат вече добри контакти, приятелства и подобно на Хамилтън са възприели вървежа на нашето време и това особено им харесва, доставя им удоволствие от живота. Те заживяват заедно с нас. Ние им даваме нещо, вземаме нещо от тях. Но това става в работата и в забавленията на отделните хора и личности.

А какво е това наше време?

Най-общо казано това е равновесието между времената на изток и времената на запад. Още от своето раждане народът ни е успял да възприеме дейната същност на западното време и сладката, разточителна  леност и отмора на Изтока. Българинът си пие ракийката на чардак, но тя особено му се услажда след добре свършена работа. Обича виното като древните арабски поети и като французите и испанците,  но в същото време е останал верен и на траките и на грижовното си отглеждане на лозата и правенето на вино. Преди всяко начинание и след това ние сме пили вино. Но ето че ни нападнаха с реклами за бирата и станахме повече бираджии, отколкото винари. Това е също общуване, в което полека-лека разбираме цената и на двете питиета. Пием и уиски, но да не забравяме и водката. Като дойде дума за водката, смътно си спомням някакво предание, според което монах в далечен руски манастир е бил нейния първомайстор.

А сред знаменитите производители на водка е бил и нашият възрожденец Васил Априлов, родом от Габрово.

След като завършил образованието си в Одеса, проучил пазара, посъветвал се с някой забогатели вече българи и разбрал, че руския пазар е безбрежен. Тогава се сетил, че може да произвежда само качествена водка, двойно или тройно пречистена и да търгува с Италия и Западна Европа. Построил фабриката си, направил водката, но  покрай търговията научил италиански, а вече знаел гръцки от ранното си училище, владеел и руски. Не знаел само български. И тогава писал на сестра си, че у него се пробудило чувството му за народност и с парите от водката  иска да построи голямо училище. И така Априлов завъртял производството и търговията, спечелил достатъчно, за да живее охолен и сладък живот, но видите ли – у него се пробудило родолюбивото чувство. Със спечеленото той построява сградата на първата гимназия в България, сега наречена на неговото име. Априлов изоставил водката, но тръгнал по другите българи да събира пари за още училища. И само след 5-6 години построява 12 светилища на българското образование.  И най-сетне научава и български. Ето го още тогава в зачатък нашето време, нашият живот, ето го примера на първият капиталист – производител на водка. Произвеждал не в бирени бутилки и не безогледно за руския пазар, а само високо качество за Европа. Но първо в душата му се пробудило родолюбието. За какво да произвежда? За себе си – да, това е естествено. Но наедно с това да направи нещо и за другите. При Априлов то е преди всичко за народното образование. Не за каляска, за палат с високи дувари, а за духовност. Какви ли примери можем да намерим в нашето време? Ами четете вестниците, гледайте телевизия и ще узнаете как някой си произвел ракия менте, забогатял и си построил палат, купил си от най-скъпите коли; друг пък взел голям рушвет и комисионна, дето продал на безценица народно имущество, трети намерил начин да източи парите за отоплението на народа си. Краят не се види.

Колкото до тайнствата в нашата политика и корпоративните далавери, английският журналист не ни казва нищо ново. В Библията пише, че няма нещо скрито, което да не е излязло наяве и няма нещо тайно, което да не е станало явно. Нашият принос е, че си разгадаваме тайните и скритите работи по-късничко. Чакаме дяволът да си оплете мрежата и да хване рибата… Защото ни е страх и за малкото, което сме придобили с честен труд. А през това време се натрупват още тайни и още скрити работи. Такъв ни е животът, такъв ни е опитът, придобит в несполучливите въстания, войни за национално обединение и  социални преходи, такова е и нашето отношение към времето…  И странното е, че това се харесва на англичаните. Скрито или явно те си признават, че у нас се живее по-добре. Е, парите не ни стигат, но то пък си е наш проблем.

Ала иде Коледа. Всекиму в душата ще се роди Божият син. Но преди това е бъднуването, нощта, когато българинът със своя съсед англичанинът или който и да е европеец ще прекарат край огнището. А там ще гори дъбово дърво – бъдник, както е по нашия обичай, ще тече българското време, ще се лее маврудовото вино и ще чакат раждането на Спасителя. И когато се роди, някой ще прошепне: Честито Рождество Христово!” И всички ще го разберат.