Ислямска държава: „Да се запознаем! Аз съм ад-Даула ал-Ислямийя“!
И Европа се запозна. Преди половин година Йорданската кралица Рания, ужасена от варварството на ислямистите срещу древния град Палмира, призова мюсюлманите да се обединят и да се изправят срещу Ислямска държава, за да спрат атаките й срещу цивилизацията. „Това е атака по цивилизацията, още едно варварство”, заяви тя в присъствието на френския президент Франсоа Оланд. Повтори го и пред Ангела Меркел. Получи аплодисменти.
Всъщност няма такава държава. Има терористична сунитска групировка, която контролира територии в Североизточна Сирия, Западен и Северен Ирак, части от Либия и североизточна Нигерия. Същевременно има претенции върху териториите на Палестина, Ливан, Израел, Йордания, Кипър и части от Турция (Хатай). Има идеология, която привлича и наемници от цял свят, които убиват за пари и вярват, че смъртта за тях е спасение.
Какво представлява Ислямска държава
Началото й е от служители на тайните служби и армията на режима на Саддам Хюсеин. Те формират първите терористични групировки след войната от 2003 г. Закваската идва от Ал-Кайда в Ирак водена от Абу Мусаб ал-Заркауи. Антиамериканизмът е това, което ги обединява и който е двигател и на много други радикални националистически движения, в редица страни. Включително и в България. След серията от терористични атаки срещу САЩ на 11 септември 2001 г. Ал-Кайда се опитва да предизвика религиозен конфликт между сунити и шиити. И макар че през лятото на 2006 американците успяват да ликвидират лидерът на групировката ал-Заркауи, след изтеглянето им от Ирак, нещо, за което настояват и редица антиамерикански среди в Европа и у нас, в сигурността на Ирак настъпи вакуум. И постепенно „разбитата“ Ал-Кайда се трансформира в „Ислямска държава в Ирак“. Влиянието на групировката се увеличи. И тя заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийският клон на Ал-Кайда) стана най-мощната опозиционна групировка в Сирия. През 2013 групировките от Сирия и Ирак се обединяват под водачеството на Ибрахим Али ал Бадри в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладяват областния сирийски град ар-Ракка.
На 12 октомври 2006 г. към Ислямска държава се присъединяват и други терористични групи в региона. И така се създава „ад-Давиа ал-Ирак ал-Исламия“ известна като Ислямска държава в Ирак. През пролеттта на 2013 г. групировката приема името „Ислямска държава в Ирак и ал-Шам“ или Ислямска държава в Ирак и Леванта(Сирия). На 29 юни 2014 г. се преименува на ад-Давиа ал-Исламия (Ислямска държава) и се обявява за световен халифат. В редиците й се бият около 30 000 джихадисти от близо 100 страни.
Ислямска държава няма територия означена с граница, а идеологическото й пространство е навсякъде, където има кой да възприеме нейните „закони”. А те са свеждат до един – шериата. За нейните „граждани” са забранени алкохолът, пушенето на цигари или наргиле, музиката и снимките на хора на обществени места. Жените са принудени да носят пълен никаб.
Пътят към победата
На 16 януари 2015 г. Ксавие дьо Кабан, посланик на Република Франция в България, пророчески споделя:
„Тероризмът не е нещо ново в Европа, но сега знаем, че има една нова вълна от терористи – хора, които са били формирани в Сирия и са се били там. Те се връщат във Франция или Белгия, там, където са родени, и искат да ни унищожат.“
Днес думите не могат да върнат времето назад. Европа се „запозна“ с Ислямска държава. И същевременно продължава да я „търси“. И това е страшното. А тя е …там някъде, в Ирак и Сирия, но и в умовете на хора, включително и живеещи в Европа. И най-страшна ще бъде войната с умовете. За другото има армия, самолети и танкове. Има САЩ, има НАТО. Но войната с Ислямска държава не може да бъде спечелена без да се „победи“ идеологията на Ислямска държава. Така и битката за демокрация в бившите комунистически държави не можеше да бъде спечелена без да се победи идеологията на комунизма. А дали наистина бе победена? И дали демокрацията наистина спечели?