Македония, Каймакчалан, Законът
Александър Йорданов.
Темата за възстановяването и поддържането на българските военни паметници и гробища в Р Македония с основание вълнува българската общественост. Мнозина се изказаха по въпроса, но забелязах странна аномалия. Заобикаля се съществен въпрос. Ще се опитам да го представя накратко. Република Македония е независима държава, която има свои закони, които не се различават много от българските в съответната сфера. Въпросът за поддържане на паметниците и гробовете на представители на чужди армии, които се намират на територията на днешна Р Македония, загинали в минали войни, е законово уреден със следния закон от 15 март 1996 г.:
„Закон за обележување, уредување и одржување на гробиштата и гробовите на борците погребани на територијата на република македонија и во странство, како и на припадниците на странските армии од поранешните војни на територијата на Република Македонија”.
Правомощията по изпълнението на този закон са на Министерството на труда и социалната политика в Македония.
Това е важно да се знае и разбира, защото години наред и неизвестно защо, българската страна се обръща за решаването на този въпрос на грешен адрес търсейки Министерството на отбраната на Р Македония. А то няма отношение към въпроса. Многократно като посланик обръщах внимание на нашето Министерство на външните работи, че в своите инициативи по този въпрос българската страна трябва да се придържа към текстовете на този закон и да не разчита на неформалните договорки от типа „ние се разбрахме” или „ние разговаряхме по въпроса”. Законът изключва такива договорки. Член 3 от него изрично казва, че поддържането на паметниците и гробовете на представители на чужди страни участвали във войни на македонска територия се прави съгласно международните задължения на Р Македония, освен ако няма друга двустранна договореност. А член 8 пояснява, какво и как може да се възстановява и подчертава, че не може да се извършва никаква дейност по гробищата и паметниците без съгласието на Министерството на труда и социалната политика. И това е логично. Техният вид не може да се променя. Което е също логично. Когато чужда държава иска да промени първоначалния облик на даден паметник или да издигне нов паметник, тя трябва да получи специално разрешение за това и от Министерството на културата.
В тези законодателни изисквания от македонска страна няма нищо, което да е неприемливо от българска страна. Иска се обаче вместо перчене по медиите да се извърши определено количество конкретна работа. Да се съберат необходимите архивни материали и със съответното писмо чрез българския посланик в Скопие да се предостави на македонската страна – респективно на МВнР и на Министерството на труда и социалната политика, съответното официално и мотивирано искане. Практиката на която сме свидетели от години обаче показва, че това не се прави. Проявява се аматьорщина, непрофесионализъм. Въпросът се оставя за решаване в ръцете на различни частни инициативи, на общи политически разговори и договорки, които нямат документална и законова сила.
Като посланик в Р Македония в периода 2001-2005 г. успях да възстановя първите надгробни паметници на български военни намиращи се в двора на църквата „Св.Георги” в село Цапари – след близо 10 години безплодни приказки по въпроса. Предприех съответните дипломатически стъпки и към двете министерства – МВнР и това на Труда и социалната политика. Официално разрешение не дочаках, но дипломатично приех мълчанието на македонската страна за „съгласие”. И паметниците бяха възстановени с лични средства на членовете на българската дипломатическа мисия, а не с държавни пари. И бяха възстановени от македонски граждани като признателност за това, че българи са загивали за тяхната свобода. Това стана през 2002 г. След като бяха възстановени паметниците поднесох извинения на македонската страна, че не сме дочакали официално разрешение, защото съм бил сигурен, че ще има такова. Но във всеки случай македонската страна бе информирана за намеренията на българската страна. След това бяха възстановени и други български гробища. Следователно процесът може да се развива нормално, когато се спазва законодателството на Р Македония.
И разбира се, когато ясно показваш, че България е важна натовска и европейска държава, лидер на евроинтеграционните процеси в региона, както впрочем се подразбира от тази снимка, когато гощавам председателят на македонския парламент Любчо Йордановски и министърът на отбраната Владо Бучковски с натовска торта изработена и донесена специално от България. След такава торта нищо не се отказва на българския посланик. И до днес.
И сега по повод на скандалния случай с поставянето и унищожаването на паметната плоча на връх Каймакчалан. Освен хулите, които изсипахме върху македонските вандали разрушили този паметен знак, е редно и да се запитаме: дали българската страна е постъпила в случая според международното право и според законодателството на Р Македония. И ако не, каква е причината: непрофесионализъм, незнание, неотговорни фактори…Във всички случаи като европейска държава България би трябвало да бъде пример за спазване на законността в този регион на Европа. А разчистването на историческите обори между нас и „братята” край Вардар ще продължи. Но споровете за историята, за езика и прочие не могат да бъдат за сметка на спазването на законите. Така е и така ще бъде през 21 век.
