Расизъм с български патент

Георги Георгиев

Гледам ликуващите радостни хора по стадионите на добрата стара Европа. И в същия момент чета расистки коментари на клети българи срещу популярни футболисти, срещу тоя или оня… А то билетчето за мача е колкото седмичната ни заплата. Потънали в мръсотията, която ни остави комунизма и в русофилията, мнозина сънародници изобщо нямат трезва преценка за нормалния свят и неговите правила.

Те могат само да мразят и завиждат.

И няма как да е иначе, когато Родината ни е била прегазена брутално от руски ботуш, който е нанесъл тежък отпечатък в мозъка на мнозина. Малко любопитни факти.
Двама от португалските национали са родени във Франция, един от основните френски национали Антоан Гризман пък е с португалски корени. Половината от националния отбор на Швейцария са кажи речи с албански произход.  В Мандшафта пък имаше двама играчи от турски произход. Те са второ или трето поколение в Германия и са приели Германия в сърцето си. Те нямат друга родина. Германия е станала техния дом, така както и доскоро германците имаха и поляк в националния си отбор. А Исландия?! Тази откъсната и далечна страна, на която 4 % от населението са поляци. Примери има достатъчно. Защо тогава се намират нашенци които ръсят в социалните мрежи расистки и ксенофобски коментари?

Най-вече расистки са коментарите против тъмнокожите играчи.

А това са хора в повечето случаи родени и отраснали във Франция, Германия, Португалия, Великобритания и т.н. Добрата стара Европа е станала техния дом, тя е тяхната Родина. В нея те са тръгнали на училище, в нея са се записали в някоя от хилядите футболни школи заедно с милиони други деца, ритащи топката и са успели да пробият в живота и да се докажат. С труд, с усилия, с воля и амбиция. Но най-вече с труд. Както и във всяка друга професия. И когато чета расистки коментар на някой плужек, затънал в собствените си комунистическо-русофилски говна и който цял живот не е сторил нищо, освен да мрази и завижда, ми става и тъжно, и смешно.
Защото видяхме как  чистият „расово“ руски отбор бе насметен от Уелс. И защото си представям как бързо на нашенеца му се изпаряват расизма и ксенофобията, ако има възможност да се отърка в паричките на европееца, пък бил той и тъмнокож.
Защото дневната надница на водача на мотрисата в парижкото метро е колкото месечната заплата на клетия наш русофил-ксенофоб, който псува Запада, но продължава да ходи у нас наведен пред „белите“ си господари, които го „задоволяват“ с жалки подаяния вместо заплата.

Защото Европа е пространството, в което можеш истински да се докажеш.

Да се докажеш като професионалист, като творец, просто като човек. Неслучайно и български футболисти като Стоичков, Балъков, Бербатов се доказаха именно в старата добра Европа. И играха рамо до рамо с играчи, които нямаха техния цвят на кожата, но имаха същото сърце, същата любов към футбола, същата воля за победа, за успех. И затова се прегръщаха от радост, когато побеждаваха. И вдигаха заедно ръце, за да поздравят своите фенове. И получаваха милионни заплати – там, в Европа.
Защото  с  цървулската си заплата у нас, в „бялата“ ни държава, клетия ксенофоб дори не може да отдели и 5 лв. за билетче за мач. Да не говорим, че подобен клефук, за целия си живот не изкарва толкова пари, колкото някой от играчите на терена за един ден.

И като четох сега по форумите как някои нашенци ръсят расистки обиди си спомних за разговора, който проведох с едно тумбесто, здраво и едро, българско момче по време на новогодишните празници. Взе да ми обяснява то за ДПС, за това колко били вредни като партия и т.н. Попитах го какво работи. Оказа се, че работи за фирма, която изгражда обекти за веригата магазинчета Lafka. Естествено – фирма на ДПС. „Ми, плащат добре, кво да прая?!“ – смотолеви накрая и се прибра да си допива патриотичната ракия. Естествено, че плащат добре. Руска офшорка, с безотчетни пари, източени от КТБ под контрола на депутат от ДПС. Толкова за расизма с нашенски патрЕотичен патент!

(Текстът е публикуван от автора в личната му страница във „Фейсбук“)