Александър Никонов: „Аз не обичам Русия“

Александър Никонов

441088005_70987127_1.325Аз не обичам Русия. И ни най-малко не се притеснявам от това.  И вас съветвам – не се притеснявайте да си кажете, че не я обичате. У нас всички се кълнат в любов към Русия – и патриотите, и либералите.  Защо патриотите ненавиждат либералите? Затова, че либералите не обичали Родината!  А либералите се оправдават: обичаме я, само че не така, като вас, по-друг начин я обичаме. Нашата любов, казват те, е истинска, а вашата – глупава, сляпа, безмислена… А цялата тази препирня е толкова смешна, защото да се кълнеш в обич към Родината не е по-малко глупаво и омерзително, отколкото да се кълнеш в любов на Господаря или Вожда .

Но, за вождовете….Хитлер много обича Германия, доброволец на фронта отива, кръвта си за родината пролива.

Лежи в болница, на нервна почва ослепява от мъка дори, научавайки за поражението на Германия във войната. Патриот от най-висша класа! …Но искате ли да приличате на Хитлер?

А имам чувството, че у нас всички искат на Хитлер да приличат.

Впрочем, много наши сънародници свързват любовта към родината с ярък антиамериканизъм – колкото по-голям е техният патриотизъм, толкова по-голям е антиамериканизмът им.  И правилно! Защото

обратната страна на любовта е винаги омразата.

imagesА сега ще изложа теза, която ще помогне на всички нормални хора да не изпитват комплекс заради своята нелюбов към родината. Не е необходимо да се притесняват. Да не обичаш родината си е напълно нормално. Не е възможно всички хора в една страна да реагират еднакво емоционално на един и същ дразнител, защото хората са просто различни. Някои обичат портокали, а други мандарини. Ненужно е и глупаво да се изисква любов, защото любовта е чувство. Искайки от някога насила да те обича, предизвикваш в него само точно противоположни емоции.

Любовта към родината не е задължително условие, за да живееш в родината си,

така, както и пътуването с автобус не означава любов към автобуса. За да се ползваш от родината си не е нужно непременно да я обичаш. Обичате ли вилицата и лъжицата? А въздухът обичате ли? Но независимо, че не ги обичате вие отлично ги ползвате – и вилицата, и лъжицата, и въздухът. Просто без вилица и лъжица можете да преживеете, но без въздух – не можете.  И в това е цялата разлика. Но извън зависимостта от степента на зависимост/ извинявайте за каламбура/ от предмета,   любовта към предмета е ненужна. Тя дори е излишна.

Просто се ползвайте от своята родина и това е всичко!

Старайте се да я направите комфортна, приветлива,  защото много често у нас родината свършва до прага на дома – в дома ни всичко е чисто и красиво, но излезем ли навън – мръсотията ни посреща. А нима нашият дом не е част от общата ни родина? Която на думи обичаме, а иначе я осираме…

Ще докажа и още един тезис:

любовта към родината е не просто излишна, тя е вредна и опасна. 

epa05183632 People participate with a banner 'Russia will be free' during a memorial march for Boris Nemtsov to mark the murder's first anniversary, in Moscow, Russia, 27 February 2016. Boris Nemtsov, liberal opposition leader and sharp critic of president Putin, was killed on 27 February 2015 by a group of Chechen military servicemen. Five were arrested, one was killed during detention, and one of organizers is still wanted. EPA/YURI KOCHETKOV

Защото любовта е силно чувство, а силните чувства винаги влагат при вземането на решения мощен емоционален излишък.  Не случайно казват, че решенията трябва да се вземат на бистра глава, когато сте спокойни, когато не изпитвате силни чувства.

А влюбените винаги изпитват силни чувства.

Представете си, че водите разговор с любител на автобусите на автобусна спирка. Вие му казвате, че вече ви е писнало да чакате този закъсняващ автобус № 29, а неговите очи кръвясват от гняв.  Такъв човек с поглед ще ви убие. Защото той от цялото си сърце и душа обича автобуса, така както и ислямистът обича своя Мохамед, и не може да понесе дори най-малкото съмнение относно обекта на неговата любов.

По същия начин всеки влюбен юноша боготвори обекта на своето обожание и не вижда в него никакви недостатъци. Защото любовта е сляпа. Тя е така устроена, че веднъж възникнала, скрива всички недостатъци на любимия. Това е необходимо в природата за целите на размножаването. Но доколкото ние сме високоразвити същества и любовта ни се отнася не само до сексуалния партньор то и животинското чувство създадено за размножаване и развитие на потомството, не губи своите свойства, дори когато се насочи към друг обект.

Опасността е в това, че обратната страна на любовта е омразата, ненавистта.

А омразата и ненавистта от еволюционна гледна точка са само обикновено оръжие за защита на любимия обект – самката, децата, територията, своето стадо. Колкото по-голяма е обичта вътре в стадото, толкова е по-голяма ненавистта към чужденците/ това е той и антиамериканизма!/.

Но в съвременния, стремително глобализиращ се свят, притежаващ ядрено оръжие, териториалната любов-ненавист/локалният патриотизъм/ не само е ненужна, а смъртно опасна. За да оцелеем в този информационен свят на постиндустриалното общество, ни е необходима абсолютно равнодушна градска търговска прагматика, а не селски чувства, свойствени обикновено на криминалните престъпници, диваците и животните. Престъпникът е едновременно жесток и сантиментален. А вие искате да бъдете цивилизовани хора, при които интелекта доминира над животинските инстинкти, нали!

Затова именно не трябва да се обича родината.

Просто я ползвайте, както ползвате вилицата и автомобила, не е нужно и да търсите национална идея за вашето стадо, съществуващо в даден ареал. Просто направете мястото, където живеете, комфортно и удобно за живеене.  А ако душата ви иска война, то станете фенове на някой футболен отбор или с ярост тракайте по клавишите на компютъра цяла нощ.  И ще видите, че много скоро любовта ви ще премине. Но не се заседявайте пред компютъра водени от любов и омраза: утре сте на работа, в офиса, мои бойци!

Александр Никонов е руски писател и публицист, обществен деец, носител на престижни литературни награди. Текстът публикуваме с незначителни съкращения от неговия Блог: www. rufabula.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *