Ден на Европа и/или Ден на победата!

Денят на Европа е ден на доброто и радостта от живота.

Празник на хуманността, на човеколюбието, на вярата, че няма нищо по-ценно на този свят от човешкия живот. На този ден ние предупреждаваме, че за съжаление все още в близост до Европа съществуват държави и политици, които живеят в миналото, в пещерните времена, където правото на силата е решава споровете между държавите. Това са държави и политици, които не зачитат силата на правото. И ние разбираме страданията на техните народи, страхът, който владее в такива държави, манипулациите на общественото мнение. Но също така разбираме и подкрепяме усилията на онези техни дъщери и синове, които намират сили да се противопоставят на управляващите ги режими. И да се борят – срещу путинизма в Русия, срещу ердоганизма в Турция, срещу лукашенковизма в Беларус, срещу диктатурата на Башар Асад в Сирия.

Денят на Европа е зов и за борба на всички цивилизовани народи за окончателно отхвърляне на авторитарните и диктаторски практики, които пречат на човечеството да разгърне пълните си таланти и възможности.

Денят на Европа е нашият ден! Ден, в който сме убедени, че кошмарните времена на нацизма и комунизма никога няма да се върнат в живота ни. Ден, в който поглеждаме с нови надежди към своето европейско бъдеще!

На този ден все още има хора, които си задават въпроса:

„ДЕН НА ЕВРОПА“ ИЛИ „ДЕН НА ПОБЕДАТА“?

Руската опорна точка е известна: „Без Денят на победата нямаше да има Ден на Европа“. Тази опорна точка е фалшива. Тези, които в Москва се възприемат за „победители“ сами не почувстваха като народ „вкусът на победата“. За съжаление „победата“ остави руският народ отново там, където си бе  той и преди нея: при сталинската диктатура, концлагерите, избиването на различно мислещите, репресирането на цели народи, при икономическата изостаналост и бедност. След „победата“ животът в Русия не стана по-добър от този, който хората там живееха и преди „победата“. И никой не потърси отговорност от руските политици за разпалването на Втората световна война, за съюзът им с нацистка Германия през 1939 г. , за наложения и сходен с нацисткия, тоталитарен комунистически режим. Нещо повече.

След 9 май 1945 г. Съветският съюз се опита да продължи войната.

И наистина я продължи:  окупира и държа 45 години в подчинение,  една голяма част от Европа. Наложи в нея своята икономическа система, спусна „желязна завеса“, за да не могат свободно гражданите на Полша, Чехословакия, Унгария, ГДР, България и Румъния, да пътуват, да учат, да работят в Европа. Монтира като всеки окупатор марионетни режими в тези държави. Напълно отне свободата на народите на Литва, Латвия, Естония, Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Армения, Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Киргизстан. Затова и в началото на 90-те години на миналия век всички те избраха свободата и демокрацията, а много от тях и пътят към Европа.

Съветската окупация и насилствено наложената антинародна и антихуманна обществено-икономическа система в периода 1945-1990 г.,  доведе до трагично икономическо изоставане от нормалния демократичен свят на тези държави.

Окупаторите винаги спират развитието на окупираните държави и ги водят към пълен фалит. Народна република България е типичен пример.  за това. В края на 80-те години и ние, в резултат на съветската окупация и управлението на марионетната Българска комунистическа партия, бяхме доведени до икономическа катастрофа.

Затова и нито една от окупираните от СССР през Втората световна война държави не чества днес „Денят на победата“. За всички тях това е ден първи на окупацията.  Победата над фашизма не им донесе мечтаната свобода и просперитет.

Зае всички европейски народи  Втората световна война бе огромна трагедия. Но всички европейски народи помнят, че виновници за тази трагедия бяха двете агресивни „социалистически“ държави: националсоциалистическа Германия и Съюзът на съветските социалистически републики.  Затова и в края на 80-те години народите на Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Литва, Латвия и Естония не само отхвърлиха съветската окупация, но и съветската социалистическа система като икономическа и политическа система. Отхвърлиха и национализма – като политическа доктрина. И всички те, въпреки неизбежните трудности на промяната,  днес се развиват по-успешно от държавата, която се възприема като наследник на СССР – Руската федерация. Хората в тези държави, включително, в обединена Германия, живеят несравнимо по-добре, имат повече граждански права и свободи, отколкото гражданите на Русия. А нима целта на всяка победа не е точно тази: хората да живеят по-добре? Нещо повече. Всичките 500 милиона граждани на Европейския съюз живеят по-добре от 140-те милионното население на Руската федерация. И това е ясен показател кой е реалният победител във Втората световна война.

Първи победители във Втората световна война станаха западноевропейските народи.

Защото първо при тях победи демокрацията. Първо при тях загуби  тоталитаризма. Германският тоталитаризъм. И наистина за Западна Европа, където стъпи най-напред американската армия, победата дойде на 8 май 1945 година. Но за източноевропейските народи и за много от народите на бившия Съветски съюз, тази победа стана реалност едва в началото на 90-те години на миналия век. Това е големият парадокс на историята на 20 век. Съветската армия наистина стигна до Берлин, но народите на Съветския съюз и на окупираните от него държави, не усетиха вкуса на победата. И трябваше да преминат през много страдания, докато постигнат своята победа, да стигнат до брега на свободата и независимостта.

Милиони загинаха при властта на националсоциализма – власт задържала се по-малко от две десетилетия. Милиони също така загинаха при властта  на комунизма, който просъществува близо пет десетилетия. А в СССР много повече. Но нима е възможно „победата“да носи болка, страдание, лош живот? А точно това тя донесе на източноевропейските и на съветските народи. От гледна точка на стандарт на живота, на граждански  демократични права и свободи, няма съмнение, че не Русия, а Германия излезе големият победител във войната. Затова и не Русия, а Германия и останалите 27 страни членки на Европейския съюз,  определят днес празничният смисъл на Деня на Европа – 9 май.

И един парадокс. Както фашистка Италия, така и нацистка Германия, така и императорска Япония, капитулираха пред САЩ. В края на 80-те години и комунистическият СССР също „капитулира“ пред САЩ. И не само капитулира, но и се разпадна. За разлика от Германия, която се обедини. Оттогава до днес един след друг народите на Европа се обединяват, а народите на бившия СССР един след друг се отделят от Русия – официалният наследник на СССР. Някои бързо станаха членове на нашето европейско семейство: литовци, латвийци, естонци. Други – молдовци и украинци, желаят същото. Този процес – на бягство от последната авторитарна държава на нашия континент, е необратим. Затова и като наблюдаваме неговата посока, с основание можем да кажем: победата над нацизма за едни народи се превърна в победа на демокрацията и просперитета, а за други – в символ на съветската окупация, на тоталитарната комунистическа система, в реално забавяне на развитието, в икономическо изоставане.

Днес руснаците честват „победата над фашизма“, но се разсейват за вината си за комунизма, за антихуманния комунистически режим налаган от тях десетилетия наред.

Разбира се, народите нямат вина за делата на своите управници. На теория това е така. Но на практика е различно. Днес в Москва маршируваха децата и внуците на виновните за налагането на комунистическия тоталитарен режим върху част от Европа. Техният марш напомни зловещите години на комунизма. След края на Втората световна война Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург се обединиха не благодарение, а въпреки Съветския съюз. И тяхното обединение стана толкова привлекателно, че то се разшири до  28 държави. В опитите за „обединение“, които прави и днес Русия, вече почти никой не иска да участва. Евразийският съюз не се получава. И това също ясно показва, къде и кой е победител в последната европейска война.

За нас, българите, спор няма: Денят на Европа е нашият истински празник! Защото, ако я нямаше обединена Европа, ако я нямаше победата на Европа над Съветския съюз, ние щяхме да продължаваме да бъдем окупирана, несвободна, недемократична, държава! Затова и сме благодарни на народите на западноевропейските държави, на САЩ и Канада, които воюваха за освобождението на Европа от нацизма и помогнаха да се освободим от комунизма. Благодарността ни към руския народ, воювал срещу нацизма, за съжаление  завинаги ще остане премесена със спомена, че управниците излъчени от този народ, наложиха антихуманна система, която не се отличаваше от системата на нацизма – системата на комунизма. А за такава „победа“ не се благодари. Такава „победа“ се осъжда. И дано никога да не се повтаря!