Чернобил – трагедията и престъплението

През 1986 г. в атомната електроцентрала „Ленин“ край Чернобил стана най-тежката авария в историята на ядрената енергетика. В резултат на зловещо съчетание от съветска техника и немърливост се стигна до трагедия,  която продължава и днес.

В нощта на 25 срещу 26 април  1986 година в Чернобилската АЕЦ се провежда „обучение“ на персонала на 4-ти реактор с цел спирането му при аварийни условия, както и тестване на самозахранващата  система на централата. И така се „обучават“ и тестват съветските „специалисти“, че резултатът е страхотен взрив, който изхвърля в атмосферата огромно количество радиоактивни отпадъци. Те преминават  над  Украйна, Беларус, Русия, Скандинавия и България. Непосредствено след взрива от лъчева болест умират 68  души. Но хиляди загиват от радиацията през следващите години. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са трайно  замърсени, а около двеста хиляди души са евакуирани от родните им места.

Ежедневно у нас се откриват по 100 случая на болни от рак.

Основната причина е аварията в Чернобил. Ядреният разпад след нея всяка година става все по-голям и пораженията му върху здравето на хората все по-сериозни.

Според проф.д-р Иван Черноземски в следващите 25 години над 1 млн. българи ще се разболеят от рак.

Процесът на разпадане на някои радиоактивни елементи започва едва сега. А това  означава, че населението на Украйна, Беларус, България и Русия тепърва ще търпи смъртоносните последствия на съветския експеримент на 26 април 1986 година.

Годишно около 35 000 българи се разболяват от рак.  Над 300 000  се борят с болестта в момента. Смъртните случаи се увеличават и са достигнали до 17 000 души годишно.  Раково болните у нас са вече двойно повече в сравнение с 90-те години на миналия век! Увеличава се броят и на българите, които имат проблеми с репродукцията и страдат от стерилитет. Това е главно поколението на тридесетгодишните, които са се родили непосредствено преди и след аварията в Чернобил. И нещо непознато преди Чернобил – 14-16 годишни  ученици днес се оперират от тумори на щитовидната жлеза или изпитват нарушения в дейността на хипофизата.

Но тази жестока картина конкретно в България е пряк резултат не просто от аварията. Тя е резултат главно на последвалото я чудовищно престъпление осъществено от тогавашните членове на Политбюро и ЦК на Българската комунистическа партия формиращи и държавното ръководство на страната. 

Именно това партийно и държавно ръководство скрива от българския народ истината за аварията. Съзнателно не информира и не предупреждава населението за задаващата се трагедия, не взема мерки за защита на народа. Изминалите години и увеличаващите се жертви на Чернобилската радиация, правят това комунистическо престъпление още по-зловещо, античовешко и антибългарско. Парадоксалното е, че дори и днес има медии, които премълчават престъпеното поведение на управляващата тогава Българска комунистическа партия. Днешни политици, словоохотливи за всяко дребнотемие, дискретно избягват да говорят за престъплението на бившата номенклатура на БКП, защото или произлизат от нея или са забравили, че само  с истината може да се живее достойно. Учените са категорични: няма раково заболяване без причина. А по-голяма причина от чернобилската радиация, за рязкото увеличение на раковите заболявания у нас,  няма.

Съветското партийно и държавно ръководство начело с Михаил Горбачов се опитва да скрие истината. За нея съобщават само западните медии. В България те са забранени. Българската комунистическа номенклатура мълчи, защото винаги е слугувала на съветските „другари“. А времето е хубаво, пролетно, хората са на открито, децата – по детските площадки и паркове. Селяните са на полето. На 1 май „трудещите се“ са на минифестация. След нея следва традиционния обяд, но със заразените вече зеленчуци.Радиацията прониква навсякъде.  Най-тежки са пораженията от ракови заболявания на тези, които тогава са били деца и на техните родители.

Затова пък комунистическата номенклатура взема мерки – доставят ѝспециални храни и вода от далечна чужбина, правят проверка на жилищата им за радиация, проверяват храната в партийния хотел „Рила“ в центъра на София, където тя се подготвя за „висшите партийци“. За 1 май агнешкото месо за висшата комунистическка номенклатура е доставено от Австралия и Нова Зеландия. Забранено епиенето, готвеното и миенето с „българска вода“. В същото време от националната телевизия и радио, във вестниците, лъжат открито: „в храната и водата няма радиационно замърсяване“.  Единствено  Добри Джуров –министър на отбраната, се държи донякъде като човек. По негово нареждане на войничетата е наредено да се приберат в затворени помещения и да преминат на хранителен режим с консерви.  Така са спасени хиляди български младежи, докато техните родители няма кой да предупреди и спаси.  Троха човещина на фона на огромно комунистическо престъпление.

ИСТИНАТА И ПОСЛЕДИЦИТЕ                                                                                                         

На 4 май 1986 г. главният престъпник Тодор Живков разбира, че положението е много по-сериозно от това, което му докладват „съветските другари“.  Разбира, но въпреки това заповядва:  „Ще си мълчим”. 

Нормалният човешки разум отказва да асимилира това нареждане на любимеца и учителя на днешния ни премиер.  Защо не са предупредени гражданите за последиците от аварията, за опасната радиация.  Отговорът е само един: защото комунистите мразят българите. Няма друго обяснение. За тях партийната дисциплина и верността към Москва е по-важна от живота на българите – деца, майки и бащи, баби и дядовци. Това е комунистът у нас – той убива и когато говори и когато мълчи. А е трябвало да се нпарави нещо толкова елементарно – да се предупредят гражданите да не излизат на открито, да се отмени първомайската манифестация, а тези които неотложни задачи ги изкарват на улицата да носят предпазна маска, като защитна мярка срещу радиоактивен йод, който се разпада за 7-8 дни. Трябваше просто хората да бъдат информирани. Комунистите никога не са информирали хората. Не ги информират и днес. Те винаги са имали за свое оръжие лъжата и дезинформацията. Така е и днес. Който е преживял Чернобилската авария би трябвало да не вярва и една дума изречена от член на БСП. А само радиацията в млякото е била 18 пъти над допустимите норми. Нима децата могат без мляко? Заразени са животните, които при паша са поглъщали цезий. Той има полуразпад 27-28 години.

Най-честите последици от Чернобил са уврежданията на новородени. По доза радиация на глава от населението  България е  в групата на пряко засегнатите страни – Украйна, Беларус и Русия. И това е така заради лъжата и престъпното мълчание на висшето ръководство на Българската комунистическа партия.

Научен колектив от Института по радиобиология и нуклеарна медицина е изследвал тогава почвата и водата, както и храни от всякакъв вид и произход, но докладът му е засекретен от Държавна сигурност. Днес в него  четем: „Има групи хора, като децата между 7 и 16 години, при които максималното регистрирано облъчване спрямо годишните граници е 380 на сто… Вероятността от увреждания на плода даже при ниски дози радиация е много голяма и може да доведе до тежки социални последици…“. Прави се прогноза, че последствията от аварията ще се проявят след десетки години, а също и в следващите поколения. Става дума за днес.

КОМУНИСТИЧЕСКАТА НАГЛОСТ

Година и половина след аварията в Чернобил и след като в резултат на скриването на истината българският народ е подложен на радиационно въздействие, на 30 септември 1987 г. в книжарниците се появи една необикновена стихосбирка.

Комунистическият поет Венко Марковски  „възпя“ аварията в Чернобил.

Стихосбирката „Чернобил“ отдавна е влязла в „златните страници“ на световната глупост и простотия. В нея в 13 елегии Марковски се е опитал да оправдае тогавашната престъпна съветска некадърност.   Според него „смелият“ чернобилски реактор бил „умрял“ в полза на „съветската наука“.

В Чернобил белее саркофаг

на реактор с мирна цел.

Смел реактор под съветски флаг

за наука е умрел…

Комунистическият поет жали за съветския реактор, но не и за хората, не и за българите. Вижда съветския флаг, но не и черните майчини забрадки. И всичко това е толкова античовешко, толкова антибългарско, толкова бездарно! И само като си помисля, че днес у нас социалистите искат да строят нова атомна централа, ми идва да крещя. Защото те искат да приближат смъртта още по-близо до българския народ. Защото и на тая централа реакторът ще да е „съветски“ или руски – все едно. И защото се планира да се гради в земетръсна зона. И повече от „специалистите“ са все поклонници на Кремъл. А това приближава ужасът до всеки български дом.

Поклон пред невинните жертви на престъпната политика на „братските“ – съветска  и българска комунистически партии!