Спомен за началото

Александър Йорданов

ВНСТърсейки поредната, изгубила се в  библиотеката ми, книга, попаднах случайно на едно забравено издание:

ДЕПУТАТИТЕ В СЕДМОТО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Книгата е издадена през 1991 г.  И ме нападнаха спомените. Зачетох се. Разлиствах страниците и си спомнях за тези, които вече не са между нас – и от дясно и от ляво. Прочетох биографиите. Но най-любопитна е АНКЕТАТА, която всеки един от 400-те народни представители е попълнил в началото на Седмото Велико народно събрание с отговор на въпроси свързани с  вижданията му за бъдещето развитие на България.

И понеже тия дни сме отново на вълна „национална сигурност“ реших най-напред да проверя като как и къде са виждали гаранциите за нашата национална сигурност великите народни избраници при прохождането на демокрацията. И се разкри интересна картина, от която могат да се направят и днес изводи. Ако има разбира се кой да ги направи. Защото това са мнения, убеждения, на „бащите на демокрацията“.  Та ето какво накратко забелязах:

ЗА ОСТАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР И СЪЮЗ, И ДРУЖБА, СЪС СССР

се обявяват почти всички депутати от БСП. Най-ясно изразява тази позиция Иван Иванов:

„Без дружбата със Съветския съюз, няма да има не само социалистическа, но и никаква България.“

Не изминава и година и се разпадна и Варшавският договор, и СССР. А това показва, че политици, които не са могли да видят по-далеч от година напред във времето са започнали да правят и дори приеха конституция, която предопредели и продължава да предопределя, днешният ни ден.  Всъщност те сложиха още тогава прът в колелото на демокрацията. И той си стои. В интерес на обективността обаче трябва да спомена имената на онези депутати социалисти, които все пак проявяват малко от малко разум и настояват за

ВКЛЮЧВАНЕ И В НАТО, И ОСТАВАНЕ ВЪВ ВАРШАВСКИЯ ДОГОВОР.

Това са Стойно Атанасов, Герчо Атанасов, Връбка Орбецова, Филип Ишпеков, Дончо Иванов („доближаване до НАТО, но и членуване във Варшавския договор”).  Лидерите на СДС – д-р Желю Желев и д-р Петър Берон  не споменават за НАТО. Д-р Желев говори за

„търсене на гаранции по всички азимути и включване в общата система за европейска сигурност”,

а Берон е за „временно участие във Варшавския договор”.

ВКЛЮЧВАНЕ В БЪДЕЩАТА СИСТЕМА ЗА ЕВРОПЕЙСКА СИГУРНОСТ

Това е също открояващо се мнение. Споделят го повече от депутатите в дясно. Но има и такива като Михаил Неделчев от СДС, който се обявява за

„преустановявне дейността на НАТО и Варшавския договор като военни съюзи”.

Кирил Николов от БСП мечтае за сливане на НАТО с Варшавския договор. Поетът Марко Ганчев от СДС смята, че гарант за националната сигурност е ООН.

НАТОВЦИТЕ и НЕУТРАЛНИТЕ.

VNS skandaliНе са много народните представители в Седмото ВНС, които открито заявяват позиция за членство на България в НАТО. Или по-точно,  те са само двама: моя милост и Соломон Паси. И двамата сме от СДС.  Двама от 400 народни представители. Твърде малко като за начало.  Но и двамата сме били категорични:

членството в НАТО е гаранция за националната ни сигурност. 

Но при добро желание твърдения от типа: „отворена и добре стратегически ориентирана външна политика”/Едвин Сугарев – СДС/, „пълно интегриране в Европа”/Георги Марков – СДС/, „приемане в организации, в които се изковава единството на Европа”/Стефан Савов – СДС/, „интеграция в обединена Европа и в новата общоевропейска система на сигурност включваща САЩ и Канада”/Бойко Димитров – БСП/, „включване в Европейската общност”/Братислав Талев/, „развитие на връзките на България с НАТО”/Филип Ишпеков – БСП/ и някои други,  могат да се приемат като пронатовски, без да споменават изрично за членство в НАТО.

Прави впечатление, че в езика на „бащите на Конституцията”,  абревиатурата НАТО липсва. Няма я. Десетилетия властта у нас  воюваше с „натовските империалисти”. Явно е, че през 1990 г., когато изборите бяха спечелени от БСП,  „натовското“ все още е било обрасло с комунистическа реторика,  изглеждало е твърде опасно, крайно като позиция. Да  кажеш тогава директно, че си за членство на България в НАТО, се искаше  политически кураж, а вероятно и непукизъм. Рискуваше се дори „твоите“ да те „отлюспят“. Впрочем такъв кураж се искаше и за още една политическа позиция:

„политическа борба за разпадане на БКП/БСП“. 

sramni prikazkiТакава позиция тогава сме изразили тогава само, отново,  моя милост и …Иван Костов.  Но има и други народни представители, които са мислили в тази посока. Владимир Джаферов от СДС заявява, че „демонтаж на тоталитарната система не може да има, докато БСП е управляваща партия“; Владимир Манолов – също от СДС, е за „свеждане на влиянието на БКП/БСП/ до разумните 10-12%“. Заслужава си да цитирам и следващото му разсъждение: „И като идеология и като практика тази партия няма да донесе нищо добро за България. Тя трябва да съществува само дотолкова, доколкото да предупреждава накъде не трябва да се върви!“ . Стефан Гайтанджиев от СДС, който по-късно цъфна като депутат в коалиция организирана от БСП, е обещавал на своите избиратели точно обратното: „демонтаж на партията-конгломерат БКП/БСП като носител на античовешка идеология“. Спор няма: силни думи, а след това – част от „конгломерата“! Илич Цветков от СДС е направо мечтател и дори „ясновидец: „БКП/БСП ще се самоотстрани от властта още в рамките на ВНС“. Преминаването на БСП в опозиция се интерпретира от десетина народни представители от СДС като необходимо условие за разграждане на тоталитарната система. Но повечето народни представители от СДС, всички от БСП и ДПС смятат, че БСП е нормално да участва в процеса на разграждане на тоталитарната система. И не подозират, че точно участието на тази партия ще направи българският преход толкова труден, мъчителен и …грабителски.

Такава е накратко „картината“ в 7-то Велико народно събрание. Затова и този ценен документ наречен „Депутати в Седмото Велико народно събрание“ съдържащ биографични справки, „светли обещания“ за бъдещето, ангажиране с политически каузи, „клетви“, заслужава сериозно внимание. Любопитно е, че популярни и  словоохотливи в други случаи, социолози и политолози  странно защо го избягват или не са го забелязали. Очевидно е мисля, че анализът му ще даде ценна информация, която ще покаже наистина хоризонта на очакванията в България в началото на демокрацията. А защо да не се направят сравнения и анализи за изпълнението на обещанията, за разминаванията между думи и дела. Но тази публикация има по-скромна цел: само да покаже, че съществува такъв документ съхранил обещанията и вижданията на 400 народни представители преди да започнат своята работа в парламента.

МОИТЕ ДУМИ

VNS PlakatЩе цитирам моите отговори в тази анкетата такива, каквито са.

„Собствени виждания за бъдещото развитие на България”:

  1. Пътища за демонтиране на тоталитарната политическа система: нова конституция; пазарна икономика; създаване на политически условия водещи към разпадане на БКП(БСП).
  2. Механизми за осъществяване на преход към пазарна икономика: закон за частната собственост; ограничаване периметъра на действие на държавните предприятия; облекчена данъчна политика.
  3. Мерки за защита на социално слабите слоеве: индексация на заплатите, създаване на нови социални фондове.
  4. Гаранции за националната сигурност: ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ НАТО,  политика на неутралитет на Балканите.
  5. В областта на екологията: преустановяване на всички екологично вредни производства.
  6. В областта на националната наука и култура: създаване на частни университети и училища; свободен прием в университетите; възможност за обучение в чужбина на всички желаещи.

Това е била  през 1990 г. „моята кратка програма” за „оправяне” на България.  Някои  виждания могат и да звучат наивно като например „ограничаване периметъра на действие на държавните предприятия”, но като цяло посоката, която съм поел е била правилна: смяна на системата/частна собственост, пазарна икономика, нова социална политика, разпадане на БСП /горе долу се случи, но много време се загуби!/, членство в НАТО, частно и свободно образование.

                Книгата за обещанията на народните представители в Седмото Велико народно събрание, някои от които вече за съжаление не са между живите, е ценен документ. Тя наистина разкрива хоризонта на мислене на българите/на техните народни представители!/ преди четвърт век. Който я прочете ще има възможност да сравни: какво и как сме я мислили и какво след това реално се случи. Но „случилото се“ е несравнимо повече от очакванията и прогнозите на тогавашните „велики депутати”.  Затова и съм щастлив, че много от моите идеи станаха жива реалност. И това е било за доброто на България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *