Тероризмът ще роди световна война

Александър Йорданов

Всеки терор рано или късно води до голяма война. Терорът е подготовката за войната, дори когато самите терористи не съзнават напълно това. Така е в историята на ХХ век – комунисти и нацисти смятат, че ще постигнат своите цели с терор. Това са идеологии на омразата. Те мразят другия, защото е различен – расово, материално, езиково дори. Мразят и различните помежду си, в себе си, в своята идейна общност. Просто защото идеологията им изисква винаги да има омраза. Това, което някои наричат съвременен ислям е взривоопасна смес от омраза. В него се разчитат и религиозни черти, но и познати радикални леви политически практики от ХХ век. Сместа е взривоопасна, защото съчетава религия и атеизъм в едно цяло. То не може да не избухне. Не може да вярваш в Бог и същевременно да искаш световна революция, унищожение на „стария свят“, а днес –унищожение на едно културно-политическо пространство, което за първи път от векове е успяло да осъществи своето обединение, да отхвърли насилието и войната, като средство за решаване на проблеми. Това е пространството на държавите членки на Европейския съюз – всички те воювали в миналото една срещу друга, в различни войни, в различни революции. Но от 70 години в това пространство няма война, няма кървави революции. Опитът в различни периоди главно леви политически движения да организират терор в отделни страни лека полека бе ликвидиран и те почти изчезнаха от картата на Европа. Изчезна и тоталният контрол на отделно взета партия върху една европейска държава – наложената след Втората световна война от СССР практика в няколко европейски държави. Това от което Европа се отърва – философията, че чрез въоръжени акции, чрез тоталитарно управление и терор, може да се променя към добро света, днес намира прием в част от ислямския свят. В този свят огромни маси от хора смятат, че могат да постигнат „по-добрия живот“ чрез оръжие в ръка, с терор. Тази философия не е само в ислямския свят. Наблюдаваме я как функционира и в държава като Русия, чиято официална политическа доктрина се опитва да съчетае атеистичното с религиозното наследство на руския народ – вярата в Бог с вярата в убийците на Бога.

 Както след терористичната атака в Париж, така и сега – след терористичната атака срещу Брюксел, но както и през 2001 година, когато тероризмът атакува Америка, е очевидно, че терористите избират за своя цел държави, които са най-толерантни към религиозните права и свободи. Защото терористите мразят свободата и толерантността, независимо дали са „леви“, „десни“ или „ислямисти“.

И в трите си разновидности тероризмът се характеризира с примитивна омраза към демократичните общества.

Враг на тероризмът е демокрацията. Комунистите мразеха „буржоазната демокрация“ и смятаха да вдигат световна революция срещу нея. Днес „ислямският тероризъм“ в много отношения копира техните думи, идеи, практики. Левите терористични организации насочваха оръжие срещу политическите елити на западните държави, срещу НАТО и „едрия капитал“. Десният тероризъм няма „конструктивна“ идея като левия: той просто смята, че чрез радикални практики могат да се постигнат политически цели. Общото и между двата е тоталния популизъм, желанието да се „свири“ на най-тънката струя на човешката душа – бързо да се „оправи в живота“. Или ако не може – да не позволи на други да се „оправят“. В този смисъл, тероризмът не дава живот, той само отнема живот.
Ислямският тероризъм не прави изключение, а само разширява територията на „правилото“.  Неговият религиозен характер и фундаменталистки претенции са само видимата част на айсберга. Невидимата е изцяло в полето на леви популистки идеи, една мешавица от марксизъм, сталинизъм, маоизъм, които трябва да променят социалната и управленската структури на атакуваните общества. Терористите искат не просто да сплашат нормалния свят. Те искат той да стане част от тях. Тероризмът не гради. Той само руши.

Хиляди страници са изписани затова как да се води борбата с тероризма. Общото е, че с терористи не се преговаря, с тях не се договаря нищо. Определянето им идейно в зоната на тероризма, както в тази зона се бяха сами определили цели държави като нацистка Германия и болшевишкия Съветски съюз, изисква категоричното им унищожение. Естествено това е процес, който може да протече по различни начини, планове, стратегии. Но не може да има друга цел освен пълното им унищожение. Затова и Европа, и не само Европа, приема за тероризъм нацистките и комунистическите престъпления срещу човечеството през ХХ век. По същия начин трябва да се характеризират и ислямските престъпления днес. Да, религията ислям сама по себе си не е виновна, така, както и християнската религия не носи вина за „покръстването с огън и меч“ на „варварите“. Сами по себе си брошурките и книжките на Маркс, Ленин, Хитлер и Сталин, също не убиват. Човек може и да ги чете като словесни авантюри на болни мозъци. Но когато след прочита им стигаш до извода, че трябва да убиваш, това вече е сигнал, че си заразен, че си опасен. Не случайно съществуваше израз „унищожаване на нацистката зараза“. Но със същото основание трябваше и трябва да се говори за „унищожаване на комунистическата зараза“, за „унищожаване на ислямската зараза“.

Идейната мешавица, която цари в главите на днешните терористи, не се лекува с демократични проповеди.

За нея лек не е открит, последното опитано лекарство – интеграцията, се оказа, че не действа или действа твърде ограничено. Необходима е ампутация на главата, колкото и това да противоречи на основната фундаментална ценност на западното общество – за самоценността на човешкия живот. Ампутация на главите, които родиха практиките на нацизма, комунизма и съвременния тероризъм. Ние вече сме във войната. И лица, които са под влиянието на нацизма, комунизма и ислямския тероризъм има във всички европейски и не само европейски държави. Подходът за справяне с тях не може да е диференциран. Той трябва да е един. Защото те са едно цяло. Защото няма разлика между тях. Защото няма нацист, който да се бори с тероризма – той е чест от терора. Защото няма комунист, който да се бори с тероризма – той е идеолог на терора. Защото няма ислямски фундаменталист, който да не посегне към практиката на терора – тя е неговия „живот“.

Европейските политически лидери трябва да осъзнаят, че войната е вече в нашия дом.

Дори и да се обградим с телени мрежи и бетонни стени  чуждата армия е вече влязла в нашия дом. Битката ще бъде продължителна. Има държави извън Европейския съюз, които вероятно помагат или поне потриват с радост ръце, при вида на страдаща Европа.  Антиевропейски настроения има и в миролюбива България. А това означава, че дори и потока от бежанци да заобикали нашата граница, дори да сме наясно, че мнозинството от тези хора бягат от същия този тероризъм, който сега ни напада, ние вече сме във войната. Във войната със световния тероризъм. Въпросът е дали ще допуснем този тероризъм да прерасне в световна война. Сигнал за това са терористичните атаки в Брюксел. Ще разчетем ли този сигнал и ще атакуваме ли тероризма във всичките му проявления? Нашият век предстои да отговори на този въпрос. Но ако чакаме със скръстени молитвено ръце или се правим на „непукисти“ световна война със сигурност ще има.