Клането в Катин в светлината на днешния ден

На днешната дата ние изказваме нашата съпричастност към полския народ – един горд народ, изстрадал своята свобода, независимост и просперитет.

На днешната дата – 5 март 1940 г., е извършено едно от най-чудовищните военни престъпления в човешката история.

Престъпление, което извършителят  – съветска Русия ще признае официално едва през 1990 г.
На 5 март 1940 г. части на НКВД, западно от Смоленск, близо до село Катин (Katyn) по заповед на Кремъл застрелват един по един, с изстрел в главата над 22 000 полски офицери, генерали, професори, политици. Сред елитния офицерски състав има и  бежанци, 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
Сами можете да видите състава на пленниците от докладната записка на Берия до Сталин с предложение да се разстрелят:

Според самият комунистически сатрап Сталин разстреляните са 25 700.
Други над 200 000 поляци са изпратени в руски концлагери в Урал, за да не се върнат никога повече…
Масовите гробове на Катинското клане са разкрити случайно през 1942 г. от строителни работници. По искане на Германия е свикана международна комисия. В нея влизат експерти от различни държави – английски, американски, полски, френски и др. – патолози, военни лекари, професори, доценти. Сред тях е и българският лекар патолог доц. Марко Марков.

Предисторията на това брутално клане извършено от руските болшевики днес е известна на света.

;На 23 август 1939 г. в Москва външните министри на нацистка Германия и съветска Русия Рибентроп и Молотов подписват приятелски договор. С този договор съветска Русия и нацистка Германия си разпределят сферите на влияние в Европа и практически разпалват Втората световна война.

На 1 септември от запад в Полша нахлува Вермахта, а на 17 септември от изток нахлува и Червената армия. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
„Правителството на Райха и на СССР чрез подписания днес договор, като уреждат границите между двете държави вследствие разпадането на Полската държава и създавайки по този начин сигурна основа за продължителен мир в Източна Европа, единодушно изказват своето гледище, че е в интерес на всички народи да приключат положението на война, което съществува между Германия, от една страна, и Франция и Англия, от друга.
Двете правителства, прочее, ще направят общи усилия да се постигне тази цел, колкото е възможно по-скоро. В случай, че това не се достигне, ще се докаже, че Англия и Франция са отговорни за войната.“

На 22 септември 1939 г. Вермахта и Червената армия провеждат СЪВМЕСТЕН ВОЕНЕН ПАРАД в Брест.

Мястото не е избрано случайно. Точно там на 3 март 1918 г. Русия капитулира пред България и нейните съюзници и подписва най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, с който от алчните лапи на империята са откъснати над 1 МИЛИОН КВАДРАТНИ КИЛОМЕТРА. Това са земи, които империята иска да си върне с помощта на Хитлер.

Прилагам и протокол от Бундесархива относно предаването на Брест в руски ръце и организирането на съвместен парад.

За Коледа на 25 декември 1939 г. съветския лидер Сталин ще изпрати и поздравителна телеграма до Хитлер, публикувана и във в-к „Правда“, в която го уверява, че дружбата е скрепена с кръв. Е, не уточнява, че кръвта е полска. По-късно ще го поздрави и за превземането на Париж, а Хитлер ще му подари луксозен „Мерцедес“ за рожденния ден.

С осигурен от съветските „другари“ тил Хитлер удря на запад и скоро превзема последователно Белгия, Холандия, Франция, докато съветска Русия анексира балтийските държави и на 30 ноември 1939 г. напада Финландия, където обаче едномилионната сган на Червената армия среща храбър отпор от малкия , но сплотен финландски народ. Финландците успяват да мобилизират 300 000 армия, която  дава решителен отпор. Червената армия търпи огроми жертви. 126 875 загинали или изчезнали, 188 671 ранени (общо над 320 000 или близо 1/3 от личния състав, вкл. и 5 572 пленени). От над 6500 танка, с които съветска Русия напада Финландия, са унищожени 3 543. Свалени са 515 самолета.
Точно във Финландия се ражда и прословутия коктейл Молотов, кръстен от финландците името на на руският външен министър Молотов, който най-нагло твърди пред Обществото на народите, че руските самолети били хвърляли храна и помощи.

Заради агресията си срещу Финландия СССР е изключен от Обществото на народите (днес ООН).

Междувременно отстъпилите пред Вермахта полски части, които се предават в руски плен, разчитайки на „братята славяни“, са държани в лагер западно от Смоленск, както и в лагера „Старобелск“ (близо до Харков), в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област), както и в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.

                              НО ДА ПРИПОМНИМ КАТИН…И НИКОГА ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ!

В Кремъл дълго време се чудят как да постъпят с цвета на полската нация. И накрая го решават типично по руски – разстрел в тила. В нощта на 4 срещу 5 март започва клането. Поляците са изведени от лагера и закарани в горите край с. Катин, където палачи на НКДВ започват да ги разстрелват един по един като първо ги принуждават да застанат на колене над ямите, където вече лежат убити техните другари. Следва изстрел в тила…

И така 22 000 пъти.

На 1 август 1944 г. нелегалната армия Крайова въстава срещу нацистките окупатори. Подкрепена е от целия полски народ. Целта е ясна. Нацистка Германия и съветска Русия вече не са съюзници. От 22 юни 1941 г. бившите приятели са скарани и са във война помежду си, най-вече заради пълната идиотия на Хитлер. През юли 1944 г. офанзивата на Червената армия я извежда до старата полска граница. Полша отново е заплашена от повторна окупация от Русия и полската Съпротива, както и задграничното правитество целят освобождаване на родината си, преди нов окупатор да я стъпче. За да разберете мащабите на това въстание, ще цитирам официалния брой на жертвите. Загубите от полска страна са 18 000 убити войници, 25 000 ранени и над 250 000 убити цивилни. Загубите от немска страна са над 17 000 убити и 9 000 ранени. Варшава е срината до основи.

КОРАВ НАРОД! ГОРД! Народ, който знае значението на думата достойнство!

Интересен факт е, че Червената армия спира офанзивата си за един месец, за да даде възможност на Хитлер да изпрати части от фронта, които да потушат въстанието. Сталин отказва и на съюзническите самолети – английски и американски, които превозват от Сицилия оръжия и муниции за полските въстаници, да кацат и да презареждат на руска територия. По този начин те са силно ограничени, заради огромното количество гориво, което трябва да зареждат и практически не могат да доставят нужното количество оръжия и боеприпаси. След разгрома на въстанието бойните действия на Вермахта и Червената армия са подновени, а скоро Полша отново е окупирана от Русия…

ДНЕС ПОЛША Е СВОБОДНА. Полският народ гледа с гордост към миналото си и с увереност към бъдещето. Същата Полша, която над 200 години е била под руско робство до 1918 г., същата Полша, в която за две столетия избухнаха десетки бунтове и въстания срещу руския поробител, същата Полша, в която през 1880 г. Русия забрани със закон да се изучава полски език в полските училища, днес се превръща в държава пример за осъществяване на реформите и във водеща европейска икономика. Днес нейният брутен вътрешен продукт е повече от  1/3 от целия брутен вътрешен продукт на Руската федерация, без да има нефт, газ, злато и диаманти или пък огромни залежи от други полезни изкопаеми. Днес в Полша заплатите и пенсиите са в пъти по-високи от тези в България и Русия, но за разлика от нас, Полша не плаща най-скъпия руски газ и нефт.

Напротив! Полша строи огромен терминал за втечнен газ и скоро нито капка руски газ и нефт (основния източник на доход на паразитната империя) няма да влизат на полска земя. Нещо повече. Всички държави в региона, включително и Украйна ще последват примера на Полша.
И това няма да е само отмъщение за клането в Катин или отмъщение срещу една многовековна имперска политика, а трезва, реална и прагматична политика на полското правителство и полския народ, с ясното съзнание, че трябва да прекъснат възможността за подхранване на руския милитаризъм и корупционните схеми, чрез които се източва национален ресурс. Една политика, която трябва да последва и Европейският съюз! И Европа дължи солидарност.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––

Статията е предоставена от автора и същевременно публикувана и в авторитетния сайт Faktor.bg
Заглавието е на редакцията.