За постоянни бази на НАТО
Алекс Данов
Докато в България медиите се занимават с поръчковия скандал в българската дипломатическа мисия в Лондон, където посланикът присмехулно е оставил премиерът Бойко Борисов сам на амбразурата на въпросите на „петата колона, то в същото време чешкият министър по европейските въпроси Томаш Пруза направи важно изявление, което, понятно защо, не бе отразено в българските медии.
„Категорично продкрепяме желанието на Полша да разположи на своя територия постоянни бази на НAТО”.
Това заяви в Лондон чешкият министър по европейските въпроси Томаш Пруза. Изявлението бе направено по време на срещата на представителите на държавите донори за Сирия. Чехия се ангажира с предоставяне на помощ от 6,3 милиона евро за страните засегнати най-тежко от кризата с бежанците – Сирия, Турция, Ливан, Ирак, Египет и Западните Балкани. Това е най-високата сума, която страна от Централна и Източна Европа предоставя на общия фонд.
От началато на бежанската криза страните от Вишеградската група – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, многократно настояват, че напливът от емигранти трябва да бъде спрян като бежанците бъдат задържани и останат в най-близкия до тяхното постояннно живеене регион.
Чехия подкрепя напълно желанието на полската страна за разполагане на постоянни бази на НАТО на полска територия.

Двадесет и шест години след началото на промените в Централна и Източна Европа и 16 години след приемането на първите страни от този регион в Североатлантическия алианс, все още командването на НАТО не е разположило свои постоянни бази в тях. Полша е една от държавите, която последователно настоява такива бази да бъдат разположени на нейна територия, защото те са допълнителен гарант за националната й сигурност и сигурността на всяка държава от натовското семейство. А и така се увеличава възможността за по-ефективно реагиране на евентуална заплаха срещу всички натовски държави, срещу Европа като цяло.
След края на „студената война” САЩ намалиха десетократно своето военно присъствие в Европа – от 213 000 на близо 30 000. Затова и авторитетното полско списание „Политика” поставя директно въпроса:
КОЙ НАС ЩЕ НИ ПАЗИ от евентуална агресия.
И пояснява, че след руската агресия срещу Украйна чрез новите форми на хибридна война, при които без един изстрел бе окупирана украинска територия, въпросът за „врага” вече не е „гола фраза”. Като цитират член 5 от Североатлантическият договор, който дава основата на съюза – солидарността между държавите членки при евентуална външна агресия, авторите на статията в „Политика” Юлиуш Цвелух, Марек Островски и Томаш Залевски, логично задават въпроса затова как да се тълкува този член 5 от съюзническия договор в конкретна ситуация, която те описват като пример.
„Да си въобразим – пишат те, че някакви „сили за самоотбрана” такива като тези, които завладяха Крим например, изведнъж получат „покана“ от руското малцинство в Латвия – държава член на НАТО.“ Формално „зелените човечета“ и „силите за самоотбрана“ не са „армия“ в истинския смисъл на думата. Нямат отличителни знаци, надяват на главите си черни качулки. С такава подкрепа от „зелени човечета” е логично руското малцинство да овладее дори властта в Рига и да реши да присъедини страната към Руската федерация”. Дали член 5 от Североатлантическия договор предвижда действия в такава ситуация? Отговорът на полските журналисти е еднозначен:
За първи път от приемането ни в НАТО ние трябва да се разделим с условното говорене, което досега не ни позволяваше да назовем името на евентуалния агресор. След руската окупация на Крим „ВРАГЪТ Е РУСИЯ”.
Бързам да отбележа, че „Политика” е списание, което изразява по-скоро леви и либерални позиции, отколкото десни и консервативни. И ако за полската консервативна десница „врагът” отдавна е ясен, то цитираната статия показва и какво е общото настроение срещу агресивната политика на Русия днес в страните от Централна Европа. Според авторите на статията въпросът за националната отбрана е все повече въпрос за общата отбрана на страните членки на НАТО и то отбрана срещу агресивните планове на Руската федерация, а не срещу някакъв „въображаем” противник.
В това отношение България отново е в „последните редици” тъй като решава проблемите в сферата на сигурността си без ясна дългосрочна визия, без ясно определяне на „врага” при положение, че след руската агресия срещу Украйна и различните форми на руски хибридни атаки, заплахите днес за българската национална сигурност са далеч по-голяма реалност от тази, с която се срещат централноевропейските държави. А и примерът с „руското малцинство в Латвия” с абсолютно основание може да се пренесе и към руското малцинство в България, особено в в региона на Черноморието, където все повече се чува руска реч, а и нарастват претенциите от страна на рускоезичното население за права, които биха довели до рязка дестабилизация на междуетническите отношения у нас.
У нас участниците в хибридната война срещу България целят да посочат друг „враг“ на националната ни сигурност. И според тях това е „неоосманска Турция“.
Да, ама не, както би се изразил доайенът на българската журналистика Петко Бочаров. Турция е и продължава да бъде сигурен и необходим наш съюзник в НАТО. Така, както са сигурни и необходими всички останали наши съюзници в НАТО – от Естония до САЩ. Турция е съюзник, който е готов да вдигне във въздуха своята авиация, за да защити и българската териториална цялост, ако забележи, че от изток през Черно море тръгне заплаха така, както някога, в началото и в средата на миналия век, е тръгнала към България. При първото тръгване сме имали армия и генерал Колев. При второто – решаваме да запазим „неутралитет“ и това ни коства поробване за близо половин век. Поробване на умовете и пълно ликвидиране на националния суверенитет, тъй като в член 1 на новата Конституция е записана „ръководната“ роля на конкретна партия, чиито дейци са изцяло под съветско влияние и командване. Особено силно е влиянието на днешната политика на Кремъл върху слабообразованото българско население, върху онази част от младежта, която поради липса на сериозно образование, остава без перспективи за успешна реализация и това я прави лесна плячка на крайнонационалистически и великоруски идеи, насочени срещу европейското настояще и бъдеще на България. Рязкото нарастване на проруската пропаганда в българските медии след началото на руската агресия срещу Украйна, е ясен сигнал, че“ войната“ си е отворила фронт и у нас.
Затова и България трябва да инициира, колкото се може по-скоро разполагане на постоянни бази на НАТО на българска територия. Една такава инициатива, без оглед кога ще бъде реализирана, би охладила в политически план мераците на Москва да се меси, както във вътрешните работи на България, така и в политиката на останалите балкански държави. Защото силната проруска пропаганда не само у нас, но и в държави като Р Македония, Р Сърбия, Р Черна гора, издава дългосрочни стратегически планове на Русия, които е време да срещнат далеч по-сериозен отпор от българска страна от този, който се изразява само с политически дебати. А и не трябва да си затваряме очите за очевидното: всяка истинска война започва с пропагандна подготовка. У нас тя е достатъчно напреднала, покрила е много медийни огневи точки и не оставя възможности за дипломатично маневриране. България е вече фронт. И фронтът е в България.
Саше, имахме ли съвеЦки бази или бази на Варшавския договор чо време на „комунизма“. Не, но имахме армия.
Г-н Весо, по времето на комунизма цяла България бе съветска база. Тук съветските другари си бяха като у дома. Ръководеха „ръководителите“ на държавата ни. А армията, която имахме, се обучаваше да върши агресии, каквито днес продължава да върши Русия. Спомняме си, че веднага щом ни свирнаха от Москва и пратихме армия срещу невоъоръжения народ на Чехословакия. На това армия ли му викаш? Да трепе мирни и беззащитни хора само защото бяха поискали дори не друга система, а поне „социализмът да има човешко лице“. Но съветската и българската армии бяха против. Това ли е „пазене на България“? Армия, която е насочена срещу свободния свят, срещу европейската цивилизация, няма моралното право да се нарича българска армия. Тя завинаги ще си остане комунистическа армия. И бе нормално с пропадането на комунизма и тя да пропадне. Но лека полека се създава и утвърждава истинската българска армия – част от най-мощната армия на света –НАТО. И така ще бъде. Историята не познава заден ход.
„Историята не познава заден ход.“
Tи да видиш. Как хубаво сте научили изучили вожда и учителя и го перефразирата
„Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма. “
Саше, Сашее. Тиквите Ви са червени, заченати в комунизъм и в комунизъм ще изкуфеят.
Говорите, каъо комунисти и мислите като комунисти. Нищо, че сте „демократи“
Цитат:
Но лека полека се създава и утвърждава истинската българска армия – част от най-мощната армия на света –НАТО. И така ще бъде.
Коя е истинската българска армия, онази която охранява плантациите с хашиш в Афганистан, или онази която няма с какво да охранява небето си?
Много примери има в историята на разпаднали се съюзи. Последния е „варшавския договор“, от който България излезе с добре въоръжена и боеспособна армия и новите ни съюзници не мирясаха, докато не я съсипаха.
Като се разпадне НАТО, което е въпрос на време ко праИм? М?
Ко праим, ако точно тогава Русия и Турция решат да си мерят пишките на наша територия?
Ко праим, ако оня откачен Джихадист Ердоган, който потъпка Ататюрк и забради жена си в отчаян опит да се закрепи на власт нападне Русия, М? Тогава прословутия член 5 не играе и скоро това беше припомнено на Ердоган.
Ами ако се сблъскат на наша територия, М?
Относно това, каква била българската армия, която нападнала Чехия.
Доктрината Труман и смазването на комунистите в Гърция какво е 100 000 избити и 1 000 000 емигранти, отнети деца от родители. Интернирани още 1 000 000.
Какво правим, ако ни прекипи и искаме да изметем тази управляваща сган и вдигнем революция, сещаш ли се от къде ще дойдат войски да ни „омиротворяват и да възстановят демокрацията“