Напусна ни Петър Манолов

Александър Йорданов

petar_manolovНапусна ни Петър Манолов! Поет и дисидент, чиято протестна гладна стачка в началото на 1989 година се превърна в сигнал за открито противопоставяне на комунистическия режим. Петър започна тогава гладна стачка, защото по заповед на „ония горе” от ЦК на БКП, народната милиция и ченгетата от Шесто управление с ръководител днешният „професор“ Димитър Иванов, ( когото често днес можете да видите по екраните на нашенските телевизии какдава акъл какъв „патриот“ е Ахмед Доган или защо Бокова трябва да стане кандидат за генерален секретар на ООН)  бяха нахлули незаконно в дома му и „арестували” неговия архив.

Петър Манолов бе секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимо дружество за защита правата на човека в България. Когато обяви своята протестна гладна стачка, благодарение на репортажите на радио „Свободна Европа“, БиБиСи и други световни медии, хората от цял свят научиха, че и в България има достойни граждани, които протестират срещу просъветския комунистически режим на Тодор Живков. По нареждане на Живков ЦК на БКП тогава разпореди партийните организации на БКП в цялата страна да заклеймяват публично поета. И партийните секретари изпълняваха задачата. Някои от тях само година по-късно се писаха първи демократи. В защита на Петър Манолов обаче застанаха ярки български интелектуалци като Блага Димитрова, Радой Ралин, Биньо Иванов,  Константин Павлов, Йордан Василев, Янаки Петров, Георги Мишев, Марко Ганчев, и много други талантливи млади творци, университетски преподаватели, научни работници.  В защита на Петър Манолов застана международната демократична общност, писатели като Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние и др. Режимът трябваше да отстъпи. На 20 май той екстрадира от страната Петър Манолов. След което поетът озвучи в изгнание българската мечта за демокрация. За тази мечта той говори в Париж и Копенхаген. След това се завърна в България, за да види с очите си, че, както казва и големият български писател Димитър Талев – последният комунист на планетата ще умре в България.  След победата на демократичните сили на изборите през 1997 година бе назначен за директор на издателство  „Народна култура“ (1997–2002).  И уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски, което бе толкова „либерално”, че чак върна бившите комунисти отново във властта.

На 11 февруари 1989 г., строени като верни войници на комунистическата партия, членовете на пловдивското дружество на писателите заклеймиха в партийния орган „Работническо дело” своя колега Петър Манолов. Сред тези, които опозориха тогава завинаги имената си с това писмо за съжаление личат имената и на талантливи поети и писатели. Но тук е и литературната посредственост. Тук са и бъдещите кариеристи при демокрацията, литературни ментори и „бизнесмени” или просто  „съобразителни” хорица.  След това някои от тях станаха такива големи „демократи”, че с тях вече дори бе трудно да се говори. Станаха „борци” за справедливост при демокрацията.

Разпитът на Петър Манолов след задържането му е невероятно свидетелство за простотията на ченгетата от ДС. За него разказва Диана Иванова, която е проучила записите на този разпит. Пред журналисти от Дойче веле тя разказва:

„Целият разпит трае около два часа и в него се говори именно за стиховете му. От което следва, че ДС е преследвала хора заради идеите им, изразени включително и чрез поезия. Питат Петър Манолов дали признава, че е писал тези стихове и му искат обяснение защо ги е писал. И какво е имал предвид, като е употребявал например думата „битие“. Когато Петър Манолов отговаря, че е имал предвид „битие в най-широкия смисъл на думата – например космическо битие“, следователят му казва: „Бъдете по-конкретен, Манолов!“. По-късно става ясно, че според разпитващия битието можело да бъде само два вида – западноевропейско и социалистическо“.

655-402-rosen-plevneliev-nagradi-s-ordenПреди 2 години президентът Росен Плевнелев удостои Петър Манолов с орден „За граждански заслуги“ – първа степен. Една публикация на пловдивски вестник разказва, че в последните си години Петър Манолов е живял крайно бедно, в мизерия. Някои от тези, които го хулят през 1989 година в „Работническо дело“ при демокрацията станаха милионери. И дори си „изпраха“ биографиите.

Петър Манолов бе достоен човек и поет. Ето, колко много неща ни казват днес тези негови стихове:

Така е важно да успеем да излезем по навреме от самите себе си
и на открито да сме видими за своите звезди.
Останалото да зависи от кръвта на родовете ни!
Аз може и да съм дошъл в разгара на вечерята,
изпил съм нещо остро на тезгяха и съм казал: “Време е!”
Не ме е еня за онези, дето ще останат с къс месо в устата.
Такава е съдбата им. Да дъвчат. Аз не съм орисник.
Знам само, че е време. Естествено е да останат тук,
за да се отбележи нашето движение.
Аз идвам и ти казвам: “Време е!”

                                                                              (Пътуване“)

Сбогом, Петре! Време е. Твоето пътуване започна! Ти вече си в един по-добър свят!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *