Ние съжителствахме

Димитрин Вичев

И питам пак – КОЙ запали тази омраза? КОЙ ни насъсква и сега? КОЙ има интерес да мразим турците и нашия съсед Турция? КОЙ ли? Ами, пак същите злодеи са. Онези, които извършиха насилственото преименуване на турците и ги изгониха от Родината им. Онези, които извършиха подмяната на демокрацията през последните 26 години – ченгесаро-комунистическата русофилистична мафия.
вичев
Димитрин Вичев

Роден съм и израснах в Шумен. В моят клас в основното училище имах десетина съученици турчета, три циганчета, две арменчета. В едната съседна къща живеха арменци, потомци на бежанци от Турция след масовите репресии в началото на 20-ти век, а от другата страна живееше самотен руснак -белогвардеец, беглец от Съветска Русия.Над него живееше семейство комунисти, политемигранти от Гърция след Втората световна война. В приземния етаж на къщата ни живееше хубава туркиня, танцьорка в Турския държавен театър.

И ние съжителствахме заедно.
Децата играехме ту в двора на арменската църква, ту се криехме от летния задух в сенките на Томбул джамия. Вземахме книги за четене от близкото турско читалище „Назъм Хикмет”, ходехме на концерти на арменския танцов ансамбъл в арменското читалище „Ереван“ или на турския ансамбъл в Държавния турски театър. Най-весело бе на циганските пъстри и шумни сватби в махалата, дето ни черпеха с бонбони и лимонада. Турчетата и арменчетата ни завиждаха, когато ние вече играехме в двора в училището, докато те свършат часовете си по турски или арменски език. Учеха ни на техните азбуки, научавахме и думи от езика им. Първо, разбира се, научихме „мръсните“ думи. Ядяхме турски баклави, арменски дребни сладки и заедно бяхме на празниците си. Имахме общи радости и грижи.
Не се мразехме, живеехме заедно.
dia1404b
БКП и ДС репресират българските турци – част от репресията срещу целия български народ

Когато изгониха нашите съседи турци през 1989 г., майките ни плачеха заедно, а ние – порастнали вече, се срамувахме от това, което направиха комунистите. А турците не ни мразеха. Те всичко разбираха и ни оставиха цветята си, за да се грижим за тях, и със сълзи за България тръгнаха за страна, в която не бяха ходили. Защото не ги пускаха преди. Също, както и нас – българите. И до днес никой не може да изтрие обичта им към България и към нас, българите…

Кой днес ви кара да ги мразите? Кои са тези негодници, които ни разделят на българи и други, на християни и на други?
Кой ни подучва така да мразим? В моето детство и младежки години аз не съм виждал такава злоба и омраза. Никога.

Майка ми е израстнала между двете войни като дете в единственото българско семейство в турско село в

1
Шумен – Томбул джамия

Делиормана. Дядо е бил горски стражар и писар в кметството, където кметът е бил турчин. Мама бе израстнала само с турчета и говореше свободно езика им. Най-близката и приятелка, до последния и дъх, бе туркиня. Заедно са момували, заедно са създавали семейства. Израснахме заедно с децата и. Ние съжителствахме така. От 40 години семейството на мамината приятелка е в Турция, родителите ни ги няма вече на този свят, но до ден-днешен, децата на приятелката на мама пращат поздрави и ме канят на гости.

Другият ми дядо е имал лозя и произвеждал вино. Това е бил основният поминък на цялото село в Преславско. Наемали са работливите турци от Делиормана, заедно да правят гроздобер, да мачкат и правят тонове вино. Така през септември и октомври стотици „други” хора, с техните обичаи и песни, са живели в българското село. Без да се мразят. Те са съжителствали така.
През 1848-49 година в Шумен, тогава град в Османската империя, са пристигнали емигранти след националните революции в Австро-унгарската империя.
Унгарци, чехи, словаци са получили убежище и сигурност в Османската империя. Донесли са и своята европейска култура. Дамите се разхождали по калдъръмените улици на Шумен с дългите си рокли, с чадърчета в ръце и ефирни шапки върху главите си. Мъжете – във фракове или костюми, с бастуни в ръка, са бистрили политиката по шуменските кафенета. Тези хора са ни донесли симфоничния оркестър, първия хор, първото девическо училище, първото читалище, първия театър и Шумен става един от центровете на Възраждането ни, заедно с градовете по Дунав – Лом, Свищов и Русе. Унгарецът Шафран сформирал оркестър и дамски хор, в picture_1488който пеели българки и гъркини, облечени с европейски дрехи. Затова българските и турските мъже-шегаджии, докато си пиели кафето на мегдана, се споглеждали и казвали: виж, виж, минават шафрантиите (певиците и танцьорките с европейски дрехи, което е и смисъла на тази нова дума). Живеели са заедно турци, българи, унгарци, чехи, арнаути, цигани… Това се нарича съвместно съжителство.
И пак в Шумен, по-рано, през 1811 год., за първи път на 11 май се е чествал Празника на светите братя Кирил и Методий като празник на писмеността ни. И на празника е имало всякакъв народ. Защото са живеели заедно.
Няма да се връщам повече назад във времето. Исках само да обясня смисъла на съжителството в рамките на Османската империя по нашите земи. Имало е, разбира се, и насилие на властта над раята – най-бедната част от турците, българите и другите народи, които плащали данъците си към империята от своя труд и собственост. Но не са били роби. Най-просветената част от българите са искали национално освобождение и собствена българска държавност. И затова са въстанията през 19-ти век. За национална държава, където българи, турци, цигани и евреи да живеят пак заедно и да спазват един общ основен закон. Така живяхме до преди 30 години.
И питам пак – КОЙ запали тази омраза? КОЙ ни насъсква и сега? КОЙ има интерес да мразим турците и нашия съсед Турция? Защо, след като се влошиха отношенията между Русия и Турция, националистите-русофилистици така озлобяха? КОЙ ли? Ами, пак същите злодеи са. Онези, които извършиха насилственото преименуване на турците и ги изгониха от Родината им. Онези, които извършиха подмяната на демокрацията през последните 26 години – ченгесаро-комунистическата русофилистична мафия.
Завършвам със следното. Преди всичко ние сме човешки същества. Чак след това сме различни по пол, раса, етнос, религиозна или политическа принадлежност. Само хора, загубили човешката си същност, могат да мразят други човеци, защото са различни от тях по някакъв признак. Аз уважавам хората и презирам тия, които са загубили човешкия си облик. Аз съм Човек, Българин, Християнин, Демократ и не съм потомък на роби. Уважавам индивидуалните права и свободата на всеки, който не пречи на моите свободи. Бъдете и вие такива хора.
(Текстът е от личната страница на автора във Фейсбук)

10 thoughts on “Ние съжителствахме

  • януари 31, 2016 at 9:58 am
    Permalink

    Организаторите на омразата използват факта, че много от днешните млади хора не помнят ужаса на т.нар. възродителен процес, керваните от изгонените граждани на България, пътуващи към границата с Турция, манипулациите по медиите, страха. И днес този спомен няма място в медиите и хората, които мислят различно очевидно също не са канени.
    Като гледам събраните на митингите в защита на „робството“ в учебниците, не ми се вижда да им личи да четат, а още по-малко да мислят самостоятелно.

    Reply
    • февруари 2, 2016 at 12:37 pm
      Permalink

      Много правилно.Не четат и не се образоват и нямат капка знания а тръгват сляпо след хора които ги използват за техните си мръсни интереси и облаги.

      Reply
  • януари 31, 2016 at 9:53 pm
    Permalink

    Това е самата истина. Нека помним историята но нека не я преиначаваме.Които чете знае, но се разчита на тези които не знаят и не четат.Всички които са живели под Балкана и на север от него не са живели зле, като се има предвид епохата.Балканджиите са били „пазители на проходите“ и са имали привилегии. Да не говорим за Русе, за Видин и Пазвантоглу,а там където има воина е като на воина.В Италия и другаде в Западна Европа градовете -държави са се избивали помежду си а днес са италианци и живеят в една държава.Не съм историк но мога да кажа, че ако днес не гладувам с мизерната минимална пенсия това се дължи на онова което успяхме да си върнем от дедите, а те познаите кога са го спечелили? Още в турско време. И когато говорим за робство нека се осведомим за робите в Америка и да се сравним.За сведение рода ми е от Карлово и съм далечна роднина на Васил Левски.

    Reply
  • февруари 1, 2016 at 3:15 pm
    Permalink

    С Димитрин Вичев сме земляци, аз пък съм от Преслав (сега – Велики Преслав). А още по-важно е, че сме единомишленици. Поздравявам го за прекрасния материал, който е написал: толкова искрено, човечно и трогателно ! И толкова различно от патриотарските изстъпления, които се развихриха през последните няколко седмици. Само съжаление заслужават комплексарите, които „избиват“ чувството си за малоценност с гордостта, че са потомци на роби. А техните сърцераздирателни вопли се канализират и използват от комуноидно-русофилистичната сган за нейните собствени цели, това е повече от очевидно за всеки мислещ човек.

    Reply
  • февруари 1, 2016 at 6:58 pm
    Permalink

    Статията е хубава и почти правдива, но има едно почти.
    Хубаво е да си човеколюбец, да правиш добро на хората, да очакваш добро – да има хармония. Радвам се, че така добре са съжителствали общностите в Шумен, ако е истина. Обаче:
    – къде е българското малцинство в Турция;
    – а в Гърция?
    Няма ги, нали?
    Защо така? – толкова много българи са живели в сегашните турски и гръцки територии а сега просто ги няма. Възможните отговори са само два – или тези хора са преименувани и смазани, за да се претопят или всички са били изплашени до смърт и са избягали в България. Сигурно от лошите тамошни комунисти. Не оправдавам глупавото внезапно насилствено преименуване на бълг. турци. Но нека не бъдем наивни до глупост.

    Reply
    • февруари 1, 2017 at 8:22 am
      Permalink

      Jiveya v İstanbul.Tuk ima Balgarska Obshtnost, s koyato semeyno poddarjame vrazki. Obshtnostta e malka- okolo 130 dushi.Vsichki sa rodeni tuk.Rodovete im sa ot 17-18-19 vek.Obshtnostta pritejava znachitelni imoti,na stoynost nad 100 miliona evro, koito sa pod zakrila na zakona- Bolnitsa ( dadena pod naem), Muzey, klub i tsarkvi v Şişli, jelyaznata Sv. Stefan v Eyup, Tazi v Odrin, grobishta v centara na İstanbul i dr.Priyateli sme s popa i s shefa na obshtnostta.Praznuvahme Nova godina v kluba im.Az i popat sme kitaristi.V kluba ima i akordeon, gayda, gadulka. Nyakolko pati sme se sabirali, pili i peli hubavite balgarski i makedonski pesni.Govoryat po-dobre makedonskiya dialekt.Nyakoi sa uchili v grackio uchilishte.Na sbirkite idvat i tehni priyateli garci, armenci,evrei, turci. Jiveyat si taka ot stoletiya.kakto si beshe i u nas- v Balgariya. Nay -vajnoto e da si chovek. A kolkoto do rusofiliyata- az sam internacionalist.istyoriyata tryabva da se znae s podrobnostite- ne samo sabitiyata, a s prichinite i posledicite ot tyah.İ da se analizira ne anahronichno- ot segashna gledna tochka, a saobrazno togavashnite istoricheski usloviya.İnache vseki si e dobar za sebe si i blizkite si, no tryabva da e dobar kam vsichki s priemliva kultura i povedenie.İ da doprinasya za tyah, ako se nalaga, s kakvoto moje.

      Reply
  • февруари 1, 2016 at 7:40 pm
    Permalink

    Г-н Вичев, малко сте объркали епохата. Никой не твърди, че сме били под турско робство през двайсти век! Робството е било предходните пет века! Айде, със здраве…

    Reply
  • февруари 1, 2016 at 8:13 pm
    Permalink

    Някой знае ли кои са турците в България, от къде произнождат?
    Не?
    Те произхождат от Кония Караман…Възтанали са против Османската Империя и са били заточени на Балканите. Българските възтаници са ги точили в Диарбекир, турските възтаници са ги точили по завладените земи.
    Турците в България бяха всъщност заточеници. Никога не са били завладетели. Колко века са живели заедно,турци, българи, унгарци, чехи, арнаути, цигани… и не са трепали един друг защото пред държавата са били в едно и също положение – рая.
    Никога не съм мразила България и българите, бях само дълбоко обидена.
    Ние много работихме, бяхме много дисциплинирани…за награда ни смениха имената. Дойде ден в който ни изгониха от собствения ни дом. Все още съм българска гражданка, обичам България. И нито един националист не може да промени този факт.

    Reply
  • февруари 2, 2016 at 3:50 pm
    Permalink

    Pozdravyavam moya gradski G-n Vicev za tazi statiya.Nemtsite napraviha sapuni ot Evreite vijte gi sega kak jiveyat.Rusiya voyuva sas Nemtsite sega ima hilyadi Rusnatsi rabotyat i jiveyat v Germaniya.Amerikantsite bombardiraha Germanya po vreme na vtorata svetovna voyna ,sega vav Germaniya vav vseki grad ima bazi na USA.Edno ne razbiram kakvo sa napravili Turtsite v Bg ce tolkova se mrazyat,godini nared nay cernata rabota v Bg sa rabotili Turtsite v zemedelieto,jivotnovadstvoto,minite,v kazarmata hilyadi Turtsi 27 mesetsa rabotiha i stroyiha tazi darjava i nakraya kakvo stana no pokoynata Baba Vanga e kazala v predskazaniyata si ce tazi Darjava ima da tegli sas godini.Ey vi ya Balgariya izpolzvayte ya sas tsiganite zaedno ako iskate nadolu po baira ili nagore po baira

    Reply
  • април 29, 2016 at 9:30 am
    Permalink

    Всичко е написано хубаво и патетично. Но тук е описана само едната страна на нещата. Нима Турция няма никакви амбиции към българските земи? Нима турската държава не дава милиони за пропагандиране на нейните цели? И ние да се правим, че всичко е в кръга на нормалното. Да не искаме да видим проблема. Рано или късно нещата ще имат развитие. И не защото на мен ми се иска, а защото фактите го показват. Та нима не се вижда, че голям принос за сегашната ситуация в Сирия имат външни фактори. И то основно финансирани от Турция и Саудитска Арабия. Там най-пострадали са християнските населени места. В Нагорни Карабах, територии населявани от векове от наг. кар. арменци, Ердоган недвусмислено призова за военни действия. Аз имах студенти от Турция, които радостно потриваха ръце след поредните избори и казваха на всеослушание, че Кърджали вече е турски. Вижте публикация на отец Саръев. Той ги казва проблемите от личен опит. Приемете, че процесите 85 г. са в насока за противопоставяне на тази пълзяща ислямизация. Не коментирам дали са правилни или не. Но решенията са много трудни, да не кажа че няма решения. При нас винаги ще тлее етническо напрежение. Защото сме гранична територия на два противопоставящи се свята. Между другото, този същия Д. Вичев, есента на 2011 г. събра от випусниците на МГ по 55 лева за абит. вечер в р-т Боровец. И само след месец му взеха ресторанта. Децата пиха по една студена вода. За него доброто име е по-малко от 5000 лева. Пари може да имаш, утре да нямаш и пак да имаш. Но добро име …? http://skandalno.net/%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D1%80%D1%8A%D0%B5%D0%B2-%D0%B1%D0%B8%D0%B5-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5-%D0%B2-168795/

    Reply

Вашият отговор на Надежда Александрова Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *