КРИБ или когато късно съмва…
Алекс Данов
Когато късно съмва…денят е вече минал. Така може да се обясни накратко писмото на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, с което организацията поиска оставката на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова, ако убийството на бизнесмена Александър Антов не бъде веднага разкрито.
В писмото подписано от председателят на КРИБ Кирил Домусчиев собственикът на фирма „Агресия” – бизнесменът Антов, е определен като „предприемач символ” на това „как един българин може да успее и със собствени сили да изгради от дребно надомно производство една истинска империя”. И следват емоционални, макар и нелишени от смисъл въпроси: „Защо ни е нужно МВР? Защо са ни нужни вицепремиер и министър на вътрешните работи? Защо бюджетът прахосва над един милиард лева за тези институции, когато всеки един от нас може да бъде разстрелян като куче, защото просто не се харесва на някого, или този някой иска да му вземе парите, или направо целия бизнес? Да убие, да ограби, да линчува и то с ясното съзнание, че ще остане безнаказан. Да, наистина безнаказан!”
Според авторът или авторите на писмото, Александър Антов „бе една от иконите на сказанието за това какъв наистина би трябвало да бъде българският преход”. Звучи прекрасно, истинско, излязло от сърцето. Ако зад него не прозираше друга истина. Истината за страха и за това, че дори и „успелите със собствени сили” постепенно осъзнават, че българинът мрази успелите хора. Завижда им. Ненавижда ги, защото смята и го е видял с очите си, че честно те не са успели в България. Защото българинът знае, че за да успееш в България трябва да имаш комунистическо потекло, твоите родители или ти самият да сте били стопанска номенклатура на „оная партия”, да си използвал тази си позиция, за да приватизираш в „суматохата” за жълти стотинки държавна фирма или банка, да си свързан със задкулисието на бившата Държавна сигурност, да имаш свои хора във властта и ако може във всички правителства, да правиш подаръци на „когото трябва”, да бъдеш с Европа, но да обичаш „освободителката”.
Дали е така или не? Проблемът е, че българинът мисли и е убеден, че е така. И това е проблем пред който и самият Кирил Домусчиев е безсилен, и пред който очевидно се е изправил убитият Александър Антов.
Преходът е период, в който лица произхождащи от средите на БКП и свързани с Държавна сигурност смениха своя „пролетарски” произход и станаха капиталисти или както днес е модерно да се казва: предприемачи, бизнесмени, собственици на огромен капитал. В типичния случай тази трансформация не стана по честен начин. И точно това съзнание за непочтеност и нечестност днес убива. Защото вътре в средите на бизнеса всеки знае кой кой е, откъде е тръгнал и как е стигнал дотам докъдето е стигнал. Някои загинаха по този път, а други кретат още по него. Но всички знаят, че в основата на „успеха” им не са разказите на Йордан Йовков. И това знание ги измъчва, а убийства като това на собственика на авторитетната фирма „Агресия”, ги изкарва от релси. Но търсят вината в грешна посока. Смятат, че държавата им е длъжна. Истината е друга. Те са длъжници на българската държава и на българските граждани. Защото техният успех много често се е измервал с неуспеха на държавата, със загубите на държавата, с бедността на хората в държавата. Защото не е нормално държавата да е бедна, а бизнесмените й богати. Така е в Русия, но не и на Запад. Не е нормално държавата да няма пари за лекари и полицаи, а бизнесмените да си мерят дължината на яхтите. Не е нормално българите да напускат България, за да търсят по-добри доходи в чужбина, а бизнесмените на България да плащат минимални заплати, за да не плащат данъци и осигуровки на държавата. Или да изнасят „печалбата” си неизвестно къде. Затова и оставката на министър Бъчварова няма да реши нищо. Тя не може да промени това, което българите знаят. И писмото на Кирил Домусчиев няма да промени народопсихологията. Няма да промени това, което е българското мислене, усещане, разбиране за случилото се през прехода. Но писмото на КРИБ все пак е показателно, че „заподозрените” настояват да има „заподозрени”. В този смисъл то е надежда, че може би сме в края на прехода. Или обратното, а именно, че преходът се връща към своето начало. Във всички случаи у нас късно съмва.