Македонската „кървава Коледа“

Александър Йорданов 
На 7 януари 1945 г. във Вардарска Македония са избити без съд и присъда хиляда и двеста  българи. Престъплението остава в историята като македонската „кървава Коледа“. Убийствата са извършени от комунистически функционери обладани от маниакалната идея чрез терор да създадат нова нация – македонската, като унищожат българското самосъзнание на местното население. Списъците за убийствата са подготвени от Лазар Колишевски, който и затова си мръсно дело е възнаграден с поста на министър-председател на Социалистическа република Македония в състава на Югославската федерация. Той става и идеолог на македонизма, т.е. на политическата доктрина, която е антибългаризъм в постоянно действие. Оттогава до днес. Но въоръжени с нея  днешните македонски политици нямат шанс да стигнат до целта: европейското членство. на своята страна. По пътя към Брюксел те ще трябва да се освободят от този отровен товар.

Целта на масовите убийства на българи, чийто връх е на 7 януари,  е да се всее страх и заличи българското самосъзнание и история на Македония. Репресиите се ръководят от пратениците на югославския комунистически лидер Йосиф Броз Тито – Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски и от споменатия вече Лазар Колишевски.

Общо в периода непосредствено след установяването на „народната власт“ са избити над 23 000 българи, а други 130 000 са изселени и заточени в югославски концлагери. Телата на много от избитите са хвърлени в Преспанското езеро. Във Велес са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула. В Скопие на централния площад са избити 100 души, а около 900 по-късно умират от мъчения в занданите на скопската крепост. Масово са избивани кметове, свещеници, учители, земеделски стопани. Нечуваните жестокости започват от казармите в Скопие и Щип. По заповед на Лазар Колишевски в Скопие са разстреляни 70 български офицери.

Нека знаем и помним! И когато пътуваме през българската македонска земя нека забравяме, че тя е напоена с кръвта на наши сънародници избити времето, когато се налага антихуманният „комунистически строй“.

Извършените престъпления от македонските комунисти са по-жестоки от Баташкото клане. В Батак и Перущица убийците са били с чужда вяра. В Скопие, поне така твърдят, са от нашата християнска вяра. Но нима убийците на българите в Македония са били християни? Не са били. И тази истина трябва да се изговори навръх Рождество Христово в днешна Македония. За да я знаят младите. \Да знаят, че държавата им е зачената от престъпници и убийци. Създаването на македонската държава е започнало с извършването на престъпления срещу изконни човешки права. И не е достатъчно поръчителите и изпълнителите на убийствата да бъдат наречени безбожници. Те са престъпници независимо какви държавни постове са заемали в Югославия и България.  Затова и за тях не може да има и не трябва да има, „смекчаващи вината обстоятелства“. Македонските българи са избивани само защото са останали верни на своя български родов корен. Затова нека, когато стъпим на централния скопски площад или се изкачим до скопското Кале, когато стигнем до брега на Преспанското или на Охридското езеро, да помълчим за миг и да положим цвете на преклонение и памет пред неживяните животи, и пред чутовното родолюбие!