Турция и Саудитска Арабия се разбраха

Александър Йорданов

Когато на 20 февруари 1991 г. имах удоволствието да разговарям с Генералния консул на Саудитска Арабия в Лос Анджелис принц Мохамед ал Саад – член на Кралското семейство, научих нещо, което преди това нямаше откъде да знам – при комунизма пресата не пишеше такива неща. Научих, че Саудитска Арабия следва в своята външна политика железен принцип – не развива нито дипломатически, нито икономически, отношения с държави, в които управляват комунистически партии или такива, които споделят комунистическата идеология. Консулът, с когото срещата ни продължи и в ресторанта на хотел “Четирите сезона” в Бевърли Хилс, каза това открито, като нещо саморазбиращо се. И логично бе разговорът ни да тръгне в посоката: а как е в България. А у нас бе така тогава: президент марксист, но демократ. Премиер – по нареждане от БСП, вицепремиер – бивш комунист, по неволя социалист. Втори вице – агент на ДС, министър за външноикономическите връзки – от БСП. Управляваща коалиция: БСП-СДС. А социалистическата партия бе приела това име само преди половин година. И тя, а не демократичните сили, имаше мнозинство в 7-то ВНС.  Затова след кратка пауза, на въпроса на консула отговорих дипломатично: „нашите комунисти имат голям мерак за промяна. Исторически мерак.“ Изгледа ме саудитецът и рече: „вие млади колега (тогава бях млад!) сте голям оптимист, но животът е консервативно чудо. Най-трудно се променят комунистите.” За миг ми мина мисълта, че тоя консул-шейх ще да е чел Димитър Талев. Но не го попитах. Върнах се в България и „докладвах“ от игла до конец на президента д-р Желев и на вицепремиера по икономическата политика Александър Томов: “Саудитска Арабия ще ни подкрепи, ако в рамките на едни нови избори комунистическата партия окончателно загуби ключовите си позиции в държавното управление. И не на последно място нашата страна може да разчита на съдействие и помощ, ако покаже и непрестанно доказва, че зачита човешките права и свободи.” Резултатът от този доклад бе подигравателна публикация във в.“Дума“ на тема: „Йорданов и шейховете – ха, ха, ха“.  Но лека полека и у нас дойде промяната. По време на правителството на СДС през 1991-1992 г. се направиха необходимите сондажи, саудитите се увериха, че ние искрено желаем нормалния свят на Европа и САЩ като бъдеще и за своята страна, и макар и бавно работата стана. През 1995 г. установихме дипломатически отношения, но едва 20 години по-късно Саудитска Арабия се накани да открие свое посолство в София. Български президенти, премиери, бизнесмени започнаха да се озъртат и да търсят инвестиции от Кувейт, Катар, Оман дори.

Спомних си за тази моя среща след като прочетох новината, че след преговори между президента на Турция Реджеп Таип Ердоган и Негово Величество Кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз ал Сауд  Абдулаазиз е подписан договор за стратегически съюз и е сключено финансово споразумение, според което Саудитска Арабия в следващите 4 години ще инвестира в икономиката на Турция 613 милиарда долара. Сумата е умопомрачителна за нас българите, които се радваме и на сто пъти по-малко средства от външни инвеститори и то за много повече години.

Анализаторите са единодушни, че с този ход турският президент Ердоган с един замах е ликвидирал опитът на Русия да навреди на икономиката на Турция, която много бързо започна да преорентира своя износ към арабските страни – главно Катар и Саудитска Арабия, докато в същото време руските граждани се озъртат за евтините турски зеленчуци и плодове.

Според турския премиер Ахмет Давутоглу Турция не търпи негативни последици от руските санкции. И причината е бързата реакция на правителството, което е преориентирало икономиката към нови пазари и е подпомогнало турските предприемачи. Но същевременно не пропуска да посочи, че Русия, която преди това сама се е оплаквала от санкциите срещу нея на Европейския съюз и САЩ, сега сама е тръгнала по пътя на въвеждането на санкции.

Днес столицата Москва е най-мюсюлманският град в Русия. В нея живеят близо 2 милиона мюсюлмани. Там се намира и най-голямата Съборна джамия в Русия на откриването на която турският президент Ердоган и руският Владимир Путин седяха коляно до коляно. Джамията ще продължи да я има. Мюсюлманите – също. Но парите от Саудитска Арабия ще отидат в Турция, а не в Русия. Защо? Защото голямата политика изисква не само откриване на джамии. А посолството на Саудитска Арабия в Москва не е далеч от Кремъл: на Неопалимовский переулок. Но саудитските инвестиции потеглиха към Анкара. Днес в България има Българо-Саудитски бизнес съвет, но нямам представа дали има саудитски инвестиции у нас. Ако няма е лошо, говори за несвършена работа или „руска работа“ – все едно.