Цитатникът на Пу

Антон Орехъ

На нас отдавна ни трябваше наша руска Рухнама.*  Великата книга на слънцеликия Туркменбаши, която издадоха на 40 езика,  включително и на татарски с парите на КАМАЗ. На тази книга й издигаха паметници и я изпратиха с ракета в Космоса. Изучаваха я пенсионери и ученици, които дори трябваше да полагат специален изпит върху „Рухнама”.  И пази Боже да не вземеш този изпит с отличен! Отдавна на нас ни бе нужен цитатник като този на Мао. За да го издадем на всички езици, включително на есперанто и да разпространим малко джобно издание на червената книжка в тираж от 1 милиард екземпляра. За да изучаваме този цитатник дори и в работно време.Защото изучаването на цитатника в работно време не само не пречи на работата, а дори помага  в останалото време да се работи с двойна ефективност.  Не би ни била излишна в краен случай и наша Зелена книга, каквото издаде покойния полковник Кадафи.* Ако той можеше в трите части на своята сага да формулира Третата световна теория, защо ние да не направим нещо подобно и също да формулираме своя Трета теория, още повече, че Москва е Трети Рим?

Затова и излизането на бял свят на сборника с цитати на Владимир Путин с много точното заглавие

„Думи, променящи света”,

аз намирам не просто за необходимо, но и за фатално закъсняло. Признавам си, че имам големи претенции към съставителите и издателите. Защо тиражът е само 1000 екземпяра? Защо книгата е раздадена само на губенаторите и на председателите на регионалните парламенти – и дори не всички депутати от Държавната дума са получили този безценен дар?  По какъв принцип е разпределяна книгата? Давали са я на тези, които нямат собствен акъл или на тези, чийто мозък е толкова развит, че е способен да разбере дълбочината на мисълта на нашия президент?

А какво ще се случи  с обикновените хора и как те да променят своя свят? Нима мъдростта на лидера на нацията е необходима на толкова много чиновници, докато в същото време обикновения народ направо живее в мрак – в търсене на духовна опора и усеща отслабващите си ръце, с които би трябвало в труден момент от живота да се хване за нещо като за стоменен лост? Защо тези проникновени мисли още не са качени на Международната космическа станция? Защо не са преведени на есперанто думите  „пикайте в тоалетните”. Защо милиарди хора от цялата планета да не носят в джоба безсмърните  фрази:  „да се отреже така, че повече нищо да не порастне” или за  „мъртвите уши на магарето”.  Защо турските читатели да не могат да прочетат на своя роден език, че „Турция няма да се отърве само с едни домати” и че те „лижат американците на едно място”.

Впрочем, аз разбирам предпазливостта на издателите и съставителите.  Авторът на Зелената книга и на Третата световна теория, полковник Кадафи завърши своите дни в хладилник за зеленчуци. Главният популяризатор на Цитатника на Мао маршал Лин Бяо бе анатемосан и до днес се смята за враг на народа, а цитирането на председателя Мао днес се смята за ляв уклон. Изпитите  по „Рухнама” в училищата вече ги отмениха, а самата книга тихичко я изземват от библиотеките. Така че не всички велики книги и сборници с цитати носят късмет на своите автори.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бележки на редакцията: 

• „Рухнама“ e основната книга на туркменския народ, книга-пътеводител. Неин автор е първия туркменски президент Сапармурат Ниязов – Туркменбаши. През 2005 г. стартиралата от космодрума Байконур  ракета-носител РС-20 «Днепр» извежда в орбита националния флаг на Туркмения и литературния труд на президента Туркменбаши „Рухнама”. След неговата смърт книгата започва да губи популярност, организирана е дори акция за изземването й от учрежденията и предприятията.  Вместо нея доставят книга на неговия наследник Гурбангула Бердимухамедов.  През 2011 г. съкращават преподаването на „Рухнама” до един час в седмица, а през 2013 г. отменят изобщо изучаването й.
• Мао Дзъ Дун е лидер на Китайската комунистическа партия и държаен глава на Китайската народна република от нейното основаване през 1949 г. до смъртта си през 1976 г. Според различни оценки управлението на Мао в този период е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души. Цитатите от съчиненията на Мао са издавани в милиардни тиражи.
• Муамар Кадафи е ръководител на Либия от 1969 г. до кончината си през 2011 г. На 27 юни 2011 г. Международния наказателен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за престъпления срещу човечеството. Носител на орден на най-високия български орден „Стара планина с ленти“(1978).

Източник: Радио „Эхо Москвы”. (превод: Радой Галин).