Пътят към ада е покрит с добри намерения
Александър Йорданов
Кой ще спечели от евентуалното разпадане на управляващата коалиция, лице на която са ПП ГЕРБ и Реформаторският блок? Това е въпросът, който никой не задава. А той е най-важният. Ще разгледам най-напред варианта, който устройва тези, които искат правителството да подаде оставка, да бъде свалено, за да се проведат предсрочни избори напролет. Вярно е, че те не казват това открито, както аз го правя в случая, но всички техни действия водят в тази посока. След като са опозиция е нормално да настояват за оставка на правителството и за предсрочни избори. Но е нагло и подло, ако демонстрираш, че си опозиция на правителството, но твои партийни членове участват в него – в министерства и агенции. Няма парламентарен бойкот, няма площади изпълнени с протестиращи граждани, както бе при опозицията срещу „кабинета Орешарски”, няма никакъв знак за реална опозиционност. Затова остава впечатлението за менте опозиция.
Според резултатите от последните парламентарни избори опозиция са БСП, ДПС и партия „Атака”. Лидерът на ДПС заяви, че партията му няма никакво намерие да участва в управлението. Официално към опозицията се примъкнаха и няколко депутати от Реформаторския блок. С това те подсилиха позициите й в парламента.
Това е политическата картина у нас в момента и логично следва въпроса дали можем да очакваме предсрочни избори през пролетта и по-важният: ще подобри ли опозицията своята позиция след тях. Чудеса в политиката не стават и затова е логично да се очаква, че днешната опозиция, след като настоява за предсрочни избори е преценила, че ще постигне точно това: ще подобри представителството си в следващия парламент. Примери има много. Последният е от 2013 г., когато „Синята коалиция” стана опозиция на ПП ГЕРБ и помогна на БСП и ДПС за свалянето на правителството на премиера Бойко Борисов. Проведоха се предсрочни избори и на власт дойдоха БСП и ДПС – кабинетът „Орешарски“. Така „сините” помогнаха на „червените”. Защо го направиха? От болни амбиции на болни лидери? А може би от най-обикновено предателство на „синята идея”. Защото тази идея винаги е съдържала задължението да не се помага по никакъв начин на бившата комунистическа партия да се връща на власт. Съпредседатели на „Синята коалиция ” бяха Иван Костов – лидер на „Демократи за силна България” и Мартин Димитров – лидер на Съюза на демократичните сили, а в нея влизаха още БСДП, Обединени земеделци и Радикалдемократическата партия в България. Голяма коалиция, но на парламентарните избори през 2009 г. за нея гласуваха едва 285 662 избиратели или близо седем пъти по-малко от гласувалите за партията победител на тези избори ГЕРБ, три пъти по-малко от гласувалите за БСП и два пъти по-малко от ДПС.
„Синята коалиция” претърпя загуба дори от партия „Атака”. Това бе политическа катастрофа.
Със своите 15 депутати в парламента „сините” известно време действаха разумно – подкрепяха правителството на ПП ГЕРБ. Но постепеннно започнаха да гласуват заедно със социалистите. И през 2012 г. синьото обединение се разпадна. На проведените на 12 май 2013 г. парламентарни избори катастрофата им бе още по-голяма. „Демократи за силна България” не достигнаха и 3% от избирателния вот, губейки дори от партии като НФСБ, „Атака” и „Движение „България на гражданите” с лидер Меглена Кунева, която Иван Костов бе нарекъл „последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо”. СДС се представи още по-катастрофално – 1,3%. ПП ГЕРБ отново спечели изборите, с резултат 10 пъти по-голям от този на ДСБ, но недостатъчен за самостоятелно правителство. Така България получи злополучното правителство на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски. Този кабинет бе принуден, след продължили повече от година граждански протести, да подаде оставка. Междувременно най-неочаквано деструктивните личности в ДСБ се самонарекоха „реформатори”. Показали, че могат да се саморазрушават, те изведнъж поискаха да демонстрират, че могат да реформират. Създаде се т.нар. Реформаторски блок. Стари обиди се забравиха, бивши „пернати” и „опашати” прякори се прегърнаха в името на „синята идея”. Истинската цел бе да се завърнат в парламента, но отново нямаха сили за победа.
На парламентарните избори за XXXXII Народно събрание Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, БНД, Християндемократическа партия на България) получи толкова гласове, колкото имаше и „Синята коалиция” през 2009 г.
С други думи голямата медийна дандания и реклама не промени с нищо нагласите на избирателите. Реформаторският блок загуби от ПП ГЕРБ, БСП и ДПС и получи почти равен резултат с този на Патриотичния фронт. От гледна точка на афишираните амбиции, особено от страна на „Демократи за силна България”, това си бе отново катастрофа, но пък е факт, че попаднаха в парламента. И в него първоначално постъпиха напълно логично – подадоха ръка на победителите от ПП ГЕРБ, още повече, че както СДС, така и ДСБ, бяха и продължават да са заедно с партията на Бойко Борисов членове на Европейската народна партия. Тогава първоначално останахме с впечатлението, че довчерашните деструктивни демократи вече са поумнели и разбрали, че реформатор можеш да бъдеш само, ако участваш в управлението. И те това и направиха. С получените 8, 88% на изборите поискаха твърде нахално 30% от министерските кресла в новото коалиционно правителство с премиер Бойко Борисов – председател на победилата партия ПП ГЕРБ. Партийните им лидери Божидар Лукарски (СДС), Николай Ненчев ( БЗНС), Меглена Кунева ( Движение „България на гражданите”), Петър Москов (ДСБ), Даниел Митов (ДБГ), както и представители на „гражданската квота” – Христо Иванов и проф. Тодор Танев, станаха министри. Най-голямото „реформаторство” безспорно бе издигането за вицепремиер на Меглена Кунева, същата, която в ДСБ наричаха „червена кукувица.
Изпращането отново в опозиция на БСП и ДПС бе безспорен успех на ПП ГЕРБ и Реформаторският блок.
Така Блока – своеобразно копие на СДС и ОДС от 90-те години, получи най-после след 1997 година възможност да участва в държавното управление и да помогне на България. Откри се огромно поле за добра политика, за реформи, за себедоказване на неговите членове като можещи политици и държавници. Но те са на път да проиграят хазартно и този исторически шанс. Защото една част от тях постепенно преминават в лявата лента и стават част от опозиционния блок на БСП и ДПС. Това прекрачване в ляво правят главно депутатите на „Демократи за силна България”. Но нима не разбират, че когато пълнят с надежда кошницата на БСП и ДПС, България отслабва? Но вероятно и в тази ситуация има някакво задкулисие, което аз не разбирам. За пред хората те са „сини”, а задкулисно играят в отбора на „червените”. Нямам друго обяснение за водената от ДСБ политика, която практически помага на БСП да се върне на власт.
Радан Кънев, наследникът на Иван Костов на лидерското място в ДСБ, настоява за оставка на правителството, в чието създаване сам участва и то активно. Той настоява и за предсрочни парламентарни избори. Но не казва, че неговата партия е готова да ги спечели. Едва ли е толкова зелен, за да не схваща, че с политиката си обслужва интересите на БСП и ДПС. Затова и не изключвам тези две опозиционни днес партии след едни нови избори да подобрят резултатите си и дори проруската партия „Атака” да се завърне в парламента. В момента нейният лидер Волен Сидеров се конкурира с Радан Кънев за титлата на „по-голям борец срещу Бойко”. За Сидеров участието в тази надпревара може и да е чест, но за Кънев със сигурност е падение. Защото неговата партия получи поне три пъти повече възможности да помогне на България сравнено с доверието, което и дадоха избирателите. Но не е случайна приказката, че в политиката няма морал.
Това, което отсега е ясно е, че избирателите на Реформаторския блок ще бъдат отново разделени и конфронтирани помежду си, а това със сигурност обслужва сценария на социалистите.
Той винаги е предвиждал разделението на сините, като условие за червен успех. Същевременно е добре известно, че конфликтите в една коалиция водят неизбежно до спад на доверието в нея.
Очакването, че „Демократи за силна България”, които очевидно стават причина за разпадането на инициирания от самите тях „Реформаторски блок”, могат да спечелят парламентарни избори напролет е фантасмагория. ДСБ не могат да спечелят тези избори. По-вероятно е ДСБ да не успее да влезе в парламента. Изобщо, тръгне ли се по пътя на шантавото политическо поведение, резултатът винаги ще е плачевен. И в случая не е изобщо важно дали Кънев ще стане депутат. Важното е, че с политическите си действия той изолира хиляди можещи и знаещи хора, достойни професионалисти, от възможността да участват в държавното управление и така да помогнат на България. Това може да се прави само по две причини – от болен егоизъм и нарцисизъм или от задкулисен интерес свързан с нашите противници.
ПП ГЕРБ ще пострада най-малко, ако напролет се проведат предсрочни парламентарни избори.
Тази партия има много добре изградена организационна структура в цялата страна, кметове и позиции в местното управление. У нас това винаги е било удобна стартова площадка за успех на изборите. Затова предвиждането ми е, че ПП ГЕРБ е най-вероятно да повтори изборният си резултат. Но дори и да го намали от това само ще спечелят БСП, ДПС, АБВ, „Атака”, „Патриотичният фронт” и едва накрая е възможно да останат парламентарни трохи и за партиите от днешния Реформаторски блок, но само при условие, че те се яват обединени на изборите. Ако се разделят и изпокарат, както се очертава, прогнозата ми е мрачна – политическата некадърност на техните лидери, ще ги изхвърли от парламента.
Мога да направя и по-смела прогноза, т.е. да погледна още по-далеч във времето, при това воден от нескривана симпатия главно към СДС и ДСБ. Нека си представим, че тези две партии влязат – заедно или поотдено, в новия парламент. Но какво ще следва от това? Нима те ще предадат синята идея като формират правителсдтво заедно с БСП, ДПС и „Атака”? Но ако не го сторят с тези три партии, с коя тогава ще го направят? Нима отново с ПП ГЕРБ? Но нали сега от ДСБ се афишират като опозиция на тази партия? Каква би била логиката тогава утре да искат с нея отново да управляват? Така наречените „твърди привърженици” на ДСБ са категорични тнвърдейки: никога заедно с ПП ГЕРБ. Разбирам ги. Но за пореден път им обръщам внимание, че тази им позиция не обслужва тях, а БСП и ДПС. Просто „тъмносините”, както сами се наричат, рискуват да помогнат на „червените” и техните традиционни партньори, да си върнат властта, която загубиха преди година. Защото е ясно, че ако у нас не управлява ПП ГЕРБ в коалиция с други десни и дясноцентристки партии, със сигурност ще управлява БСП и коалиция.
ПП ГЕРБ и ДСБ са членове на Европейската народна партия. Опозиционерството в семейството е голяма глупост, особено когато подарява властта на партии извън него.
Днешните опозиционери от ДСБ, ако искат да реализират поне малка част от идеите и програмата си, би трябвало не само днес, но и утре да участват в дясноцентристкото правителство, което прогнозирам, че отново ще се ръководи от Бойко Борисов.
А що се отнася до т.нар. съдебна реформа, включително и до реформата на следствието и прокуратурата, там нещата са ясни от четвърт век. И не е редно министър Христо Иванов, който произхожда от стабилна червена фамилия, да се прави на изненадан. Проблемите на тази независима система са резултат от управлението на партията, в която са членували неговите родители. Разбира се, той не отговаря за техните дела, но е факт, че с политическите си действия сега помага на партията наследник на БКП. Още повече, че като правосъден министър би трябвало да е наясно, че в тази сфера съществува поколенческа комунистическа и ДС обвързаност. Тя не може да се преодолее с палиативни решения, каквито той сега предлага: „вашите” да са пет, а „нашите” да са шест във Висшия съдебен съвет.
В България бизнесмени и политици от различни политически бои са оплетени помежду си като свински черва. Нима бе възможно представящи се за „наши“ и „сини“ да станат богаташи без протекцията на техни червени другари? Нима червените можеха да станат богати и пребогати без „нашите“ да си затворят очите и да им поднесат баницата на тепсия? Преди 25 години бях написал, че при демокрацията не трябва да има „наши“ и „ваши“. А само право, справедливост и морал. Лесно ми е било да го напиша, но се оказа, че не е никак лесно написаното да се случи в живия живот.
Във всички случаи евентуално връщане на власт на БСП и ДПС не би било действие в посока на справедливостта, нито на морала. Макар да изглежда демократично и ако народът гласува за тези парии, то няма да има какво да се възрази. Но има все още време Радан Кънев да помисли. Защото проправяйки партината на опозиционерството в настоящия парламент той би трябвало да може да предположи кой ще мине по нея, за да стане управляващо мнозинство в следващия парламент.
