Туркмените – един народ с воля за добър живот!
Александър Йорданов
Руските пилоти, които катапултираха след свалянето на самолета им от турски изтребители Ф-16, са се приземили на територията на Сирия непосредствено да границата с Турция. Каква е съдбата им? Информацията е, че един пилот е загинал, а вторият е спасен. Като приятели или като врагове са ги приели местните жители?
На сирийска територия, в близост до границата с Турция, от времето на Османската империя, живеят туркмени.
Днес те са противници на режима в Дамаск. Сами се определят като „партизани”, т.е. „бунтовници”. И са граждани на Сирия, но в опозиция на Башар Асад. Дотук нищо необичайно. Но само преди три дни Турция поиска среща на СС на ООН заради руските въздушни атаки срещу села с туркменското мирно население в Сирия и привика посланика на Русия за обяснение. Едва ли трябва да се изненадваме от такава реакция, защото най-вероятно по същия начин би реагирала и българската дипломация, ако някой започне да бомбардира селата на българите в т.нар. Западни покрайнини макар и да се намират в съседна Сърбия.
Туркмените воюват с режима в Дамаск. Формирали са няколко бойни бригади, които действат в околностите на Латакия, Алепо, Хомс, Дамаск, Идлиб и Тартус. Защо? Защото имат своя политическа цел и тя е:
създаването на демократична сирийска държава.
Но защо? Защото такава държава, благодарение на съвременните технологии – телевизия, интернет, са видяли в САЩ или в Европа. И не се връзват на официалната сирийска пропаганда, а още по-малко ги интересува руската такава, срещу Америка и Европа, срещу Запада. Впрочем, по-добрият живот – като стандарт, възможност за работа, те го виждат и в съседна, на един хвърлей през границата, Турция. Те виждат и знаят как по-добре живеят хората на Запад, в Европа и в Америка, и е логично да се питат, защо и в тяхната държава не се живее така. Защо една фамилия трябва да управлява половин век страната им. Защо една партия трябва да е непрестанно на власт повече от 50 години.
Но може ли да се спре волята на един народ за по-добър живот, за спасение от една „командно-административна” система, превърнала цяла държава в бащиния на една фамилия. Сега се оказва, че вместо срещу Ислямска държава, руската авиация е атакувала позиции на противниците на Башар Асад. За да ги спре, унищожи, да съхрани властта на фамилията. Защо? Нима Русия е противник на демокрацията, на желанието на тези обикновени туркменски хора да имат по-добър живот и бъдеще? Защо Русия се намесва в тяхната страна, в техния живот. Какво дири там? Защо и е необходима военна база в Сирия. Територията ли и е малка? Защо Русия не съсредоточи своите усилия за изграждане на поне що-годе минимално наподобяващ на европейския или на американския стандарт на живот, за собственото си население? Защо руснаците са обречени от своите управляващи винаги да страдат и да се мъчат в недоимък. А може би затова и при първа възможност бягат от Русия? Милиони са руските бежанци по света. И бягат дори в България, която трудно може да се похвали, че е постигнала поне средния за Европа или САЩ стандарт. Но пък е в Европейския съюз, в НАТО и това е гаранция за добро бъдеще. И точно то ги привлича. И много бежанци от Русия се заселиха по най-хубавите части на нашето отечество – там където има и поминък и природни красоти. Но защо руската политика отказва същото на други народи – на украинския, на туркменския в Сирия? Защо в единия случай – Украйна, напада братя православни християни, отнема им земя, въоръжава сепаритисти и терористи и разигра дори цирк с т.нар „зелени човечета“ при анексирането на Крим? А в другия – сирийските мюсюлмани туркмени, им праща бомби от въздуха? Защо? Нека не ми обясняват, че става дума за геополитика. Геополитика е имало и ще има. Но човешкият живот е уникален, веднъж е даден и е нормално хората да искат да живеят добре на този свят, докато са живи и здрави, а не животът им да зависи от волята или „разрешението” на” Владимир Владимирович Путин или Башар ал-Асад.
