Червените атентати – по-жестоки и кървави!

Александър Йорданов 

След атентатите в Париж и след антитерористичната акция в парижкото предградие Сент Дени, българите сякаш се събуждат от сън. И гневът им логично се насочва срещу „гадните ислямисти”, Ислямска държава и тия „навлеци” – бежанците.  Да си буден е хубаво. Но не е лошо и да се раздвижи мисълта. И паметта. А тя, паметта, ни казва, че през ХХ век терористичните атентати в 80% от случаите са в мюсюлмански държави или се осъществяват между мюсюлмани, а не от мюсюлмани срещу християни. Религиозните конфликти най-често не са „сблъсък на цивилизации“, както мисли Самюъл Хънтингтън, а стават вътре в една цивилизация, в една отделно взета държава дори. Споровете са религиозни, идеологически, политически, социални. Една голяма част от останалите атентати са извършени от леви естремистки групи и движения. Те стават, както в мюсюлмански, така и в християнски, включително и европейски, държави. Най-известните леви терористични организации са РАФ – фракция „Червена армия“, „Движение 2 юни“ и „Революционни ядра“ (в Германия), „Червените бригади“ (Италия), „Пряко действие“ (Франция), „17 ноември“ (Гърция), „Сендеро Луминосо“ и „Тупак Амаро“ (Перу) и други. Тяхната дейност се мотивира от марксистко-ленинската идейно-политическа насоченост и се вдъхновява от идеята да се унищожи капитализмът. „Десният тероризъм“ е насочен, също както и левият,  срещу ценностите на демокрацията. Той може да мутира като неонацистки, етнонационалистически, сепаратистки и пр. Най-активни представители на десния тероризъм са „Федерация за национално и европейско действие“ (ФАНЕ) във Франция, „Движение за самоопределение“ (ДСО), „Италианско социално движение“, „Юни 78“ (Гърция), „Сивите вълци“ (Турция), „Командоси на арменския геноцид“ и други.

Тероризмът  е част от човешката история и болестно състояние на човечеството.

България също е била обект на тероризъм. Цялата история на Българската комунистическа партия бележи присъствието на терористичните практики в нашата страна.

На 14 април 1925 г. в градинката пред храма „Св. Седмочисленици“ в София е прострелян смъртоносно от терористи от военната организация на комунистическата партия генерал Константин Георгиев. На 16 април, Велики Четвъртък преди Възкресение Христово, по време на неговото опело, на което присъства целия държавен, военен и политически елит на страната,

комунистически атентатори взривяват софийската катедрала „Света Неделя” .

При този най-голям терористичен акт в Европа през ХХ век загиват 134 души, между тях трима народни представители, 12 генерали и 34 офицери. Ранените са 343, като по-късно някои от тях умират от раните си. Между ранените са министър-председателят Александър Цанков, министърът на вътрешните работи ген. Русев, подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов, председателят на парламентарната група на мнозинството Андрей Ляпчев, митрополит Стефан, Атанас Буров, военният министър ген.Вълков. Малко е да се каже, че това е едно от най-големите престъпления в българската история. То е не само по-кърваво от терористичното нападение в Париж. У нас червените терористи винаги се целяли не просто да убиват хора, но и да ликвидират нашата държава, като я предадат в ръцете на Москва за целите на „световната революция“. Затова и ужасът от атентата през април 1925 година е бил огромен. Но истинската трагедия у нас започва, когато държавата ни попадна в ръцете на терористите, а това именно се случва след 9 септември 1944 г. в условията на окупация на България от вражеската армия на Съветския съюз.

Тероризмът е вътрешно присъщ на комунистическата идеология. Това я прави враждебна на самото човешко съществуване. Затова и през април 2000 г. Народното събрание прие ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН. (Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.). Чл. 3.ал.2 на закона гласи:

„Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.”

А чл.4.определя като „справедливи, морално оправдани и достойни за почит” всички действия насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология.

Днес не можем да си позволим лукса Ислямска държава, която е все още на равнището на идеологията и тероризма, да „вземе властта” и изгради своя истинска държава, да зомбира цялото й население  и да разпространи своята идеология върху други „братски” държави. Ако след т.нар. Октомврийска революция в Русия човечество то не е разбирало, какво в действителност там се случва, ако след идването на националсоциалистическата партия в Германия на власт, то е продължавало да не разбира, то днес подобно нехайство е недопустимо.