УБИЙСТВОТО КРАЙ СРЕДЕЦ : ПОЖИВЁМ — УВИДИМ!

Александър Йорданов

Навършва се месец  от  „нещото“ край град Средец, което  вицеприемерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева определи като „нещастен случай”.  Тогава загина 19 годишен младеж, бежанец от Афганистан. Първоначалното изявление бе за „нещастен случай” и респективно бе огласена медийно версията за „рикоширал” куршум. Но тази „очевидна” версия вече близо месец експертизи и разследвания  не могат да докажат.  Аз не знам много ли е, малко ли е, един месец за такова разследване, но си спомням, че висш полицейски началник обещаваше в Бургас истината да излезе наяве още „до вечерта”.  Много вечери минаха. Какво толкова му се разследва на един „очевидно рикоширал” куршум?  А странно е, че над „нещастния случай” се спусна и завесата на  мълчанието. До тази вечер, когато от интервю по БНТ 1 роднина на убития в прав текст заяви, че куршумът е пронизал през врата загиналия, като е влязъл от едната страна и е излязъл от другата. Така ли е или не – пак няма кой да каже. Обещано бе да научим скоро. В България обикновено всичко става много „скоро“. Телевизията смени темата. Как  обаче става така, че отплесналият се неизвестно от какво куршум, не губи скорост и сила, а направо пронизва главата на човека. Пронизва я от едната  страна и чак излиза от другата. Но дали е вярно казаното от роднината на загиналия? Но ако не е вярно, защо БНТ 1 го излъчва и не го коментира?

Преди месец министър Кунева заяви още, че

„всякакви коментари от политически ангажирани хора, които слагат етикета „убийство” или „непрофесионализъм” са много рязко против българските институции. Докато няма официална позиция можем да кажем само едно – „Гранична полиция“ е българска институция и българските институции до доказване на противното действат професионално и в интерес на държавата”.

И допълни, че: „това е нещастен инцидент без съмнение”.  И заплаши, че на когото му мине мисъл, че „това е убийство и че българска институция е действало неправомерна, означава буквално да се самозастрелваме като държава”.

Отдавна не съм в политиката, може би защото не сменях партии като носни кърпички, и вероятно затова ми мина „мисъл”, че цялата работа с „нещастния инцидент” край Средец мирише. Вони. Защо? Просто защото тези, които за два-три дена изучиха проектобюджета на страната и анализираха реформата в МВР, и дори успяха да излязат на масови протести, не могат цял месец да хванат дирята на един „рикоширал” куршум. Хайде холан!

Когато човек загине от куршум това се нарича убийство или самоубийство.

Всяко убийство или самоубийство, е „нещастен случай”. Няма „щастливи” убийства и самоубийства. Но нещастието на този случай е, че вече цял месец никой не казва  истината за „случая”. Каквато и да е тя. Но и каквато и да е – пак ще е убийство. Защото стотици хиляди бежанци преминаха през Европа и стигнаха до сърцето на Германия – с много напрежение, с много конфликтни ситуации, но куршум никъде не рикошира. Случи се в България, край Средец, в тъмна доба, по никое време. И още по-тъмно мълчание цари оттогава.  Но, поживём — увидим, както биха казали  родните русофили. И в случая ще са прави!