ЗА ЕДИН ОРДЕН И НЕ САМО ЗА НЕГО

Александър Йорданов 

plevneliev-udostoi-s-orden-stara-planina-vartolomeij-i-337145Орден „Стара планина“ е най-високото отличие в наградната система на Република България. Връчва се от президента на политици, дипломати, общественици, спортисти, български и чужди граждани. Орденът е учреден с указ на президиума на V-то Народно събрание на 4 август 1966 г. До 1994 г. с него бяха отличавани само чуждестранни граждани.  След успеха на българския национален отбор по футбол на световното първенство в САЩ през лятото на 1994 г., в качеството ми тогава на председател на Народното събрание, предложих на президента д-р Желю Желев да награди с него за „изключително големи заслуги към Република България”  футболистите и треньорите на националния футболен отбор.

Когато се взема решение за награждаване на чужди граждани,

предложението е логично да бъде сериозно мотивирано и аргументирано.

За целта държавните институции полват различни източници на информация, включително дипломатически и разузнавателни.  Сондира се, какви са „заслугите” и тяхното обявяване е предварително и публично. И достатъчно богато на информация.  Защото наградата става обществено достояние и гражданите са в правото си да знаят например, за какво точно убитият от ДС на връх рожденния ден на Тодор Живков писател Георги Марков е получил орден „Стара планина” посмъртно, но и за какво е получил същата награда и Живковият зет Иван Славков приживе спипан по „бели гащи“ в корупционна сделка в качеството му на председател на българския олимпийски комитет.  За какво е получил награда Йордан Радичков, но и за какво и защо Леонид Керестеджиянц. За какво е награден посмъртно Илия Минев и за какво Дочо Мундров. За какво Хуан Карлос I и за какво Ахмед Доган. И тази информация не може да  бъде като сдъвкано дипломатическо клише. Време е да знаем, че

при демокрацията нещата първо се казват, изговарят, коментират публично и след това се осъществяват.

Обратното бе при тоталитарния режим – първо се действа, мести нещо, награждава се някой, „реформира” се и гражданите са поставени пред свършен факт, който научават обикновено на следващия ден от първата страница на официоза  в. „Работническо дело”.

download (10)При номинирането е важно да се познават и анализират актуалните позиции и възгледи на награждаваните и дали те не са в конфликт с основни ценности и позиции на награждаващата страна. Затова българската държава е трябвало чрез дипломатически канали да знае, какво послание може да се очаква и какво действие от страна на Вселенския патриарх  при визитата му у нас.   А това означава,  че е било необходимо да има предварителни срещи на „място” и уточняване наподробностите по визитата.  И респективно доклади на българския посланик или генерален консул в Турция,  евентуално и на българския посланик в Атина.  Респективно, трябва да има доклад и от „будното” българско разузнаване.

След като награждаването е вече факт, това означава, че с него нашата държава поставя определен акцент, който явно не се харесва на определени среди. И тъй като самата държава избягва подробните обяснения, то се налага да ползвам моята памет.

Какво ми казва паметта

Вселенският патриарх Вартоломей  смята Великата схизма от 1054 г. за „историческо недоразумение“, а богословските разногласия между православието и римокатолицизма за несъществени. Целта му винаги е била да формира ново отношение към „западните братя” сред духовенството и миряните от православната църква. Център на „духовния живот“ на патриарх Вартоломей  е икуменизма,  който той разбира като универсална „религия на бъдещето“.  И това обяснява добрите връзки между Цариградската патриаршия и Ватикана.

VartolomejКогато през 1994 г. разговарях с негово Всесветейшество, аз знаех всичко това. Знаех, че неговия икуменизъм е спорен в духовните дела, но е добре дошъл в светските такива. Той бе необходим на България по пътя й към приобщаването със Западния свят. А това  означаваше постигане на равноправни отношения на първо място с Русия. А Руската православна църква имаше и продължава да има, изключително силно влияние у нас и не само защото една голяма част от висшия ни духовен клир е завършил образованието си в СССР или в Русия. Отварянето на досиетата потвърди доста нелицеприятни истини за българското духовенство. Обратният пример дава Вартоломей I, който учи в Икуменическия институт в Босе (Швейцария), и в Мюнхенския университет (Германия).  И владее 7 езика – гръцки, турски, латински, френски, английски, италиански и немски.  И не смята, че говоренето на руски език е атрибут на православието.

Някои се правят на „дръж ми шапката“

20130922_0053От изявленията сега на български политици стана ясно, че те са знаели за визитата още от лятото, но едва сега станаха речовити. И използват реторика от времето на „студената война”. Всъщност, още преди две години по време на визитата на българския Патриарх Неофит в Истанбул, Вартоломей I е изразил несъгласието си, че Българската патриаршия е единствената, която не дава и бави становища и не участва активно в диалога между православните и католиците. И настоява, че е време да се свика

Велик събор на православната църква,

какъвто не е свикван от половин век. Като при това идеята на Вселенския патриарх е съборът да не взема решения с единодушие, което блокира работата му, а с обикновено мнозинство, нещо, което би дало възможност за рефомиране и по-голяма динамика в поведението на православната общност. Вселенският патриарх е настоял още тогава нашата църква да се включи в богословския диалог с Римокатолическата vartolomei_22църква. На отговора, че Светият синод има решение да не участва в този диалог, “заради липсата на напредък в него от римокатолическа страна”, Вартоломей I обръща внимание, че това не е вярно и много решения на католически синоди все повече ги доближават до православните.

И тук е важно да припомня, че точно Вартоломей I има заслуга след дълго упорство българският патриарх Максим най-после през 2002 г. да склони да приеме папа Йоан-Павел Втори у нас.  В същото време наши духовни йерарси, любители на скъпите коли и марковите часовници, и на свързаните с Русия бизнесмени и политици, смятат католиците за еретици. И премълчават всички руски грехове към православния български народ. Затова не може да се отрече, че Вартоломей I  е последователен в позициите, които застъпва. Той ги е изложил още преди две години пред патриарх Неофит. За съжаление това изложение се отминава без сериозен анализ.  Никой не си задава и тогава и сега въпроса:

къде е мястото на светите мощи, на църковните реликви и утвар– в музей или в църквата, от която са отнети.

И е любопитно не какво ще отговори Божидар Димитров, а какво ще отговорят на този въпрос вярващите християни. Какво ще отговорят самите духовници. Да се гледа на мощи и реликви като на „военни трофеи” е средновековие. Или простащина от 21 век. Поискал е тогава Вселенският патриарх от Патриарх Неофит да разреши богослужения на гръцки език поне веднъж месечно там, където живеят етнически гърци, основно по българското южно Черноморие. В същото време сам той е благословил редовно отслужвано богослужение на български или на църковнославянски език, за българи, живеещи в диоцеза на Вселенската патриаршия – Крит и Родос. А позицията му, че „не трябва да съществува паметник на йерарх, който е разрушил Antim Iканоничните връзки между двете църкви” пренася спора за паметника на патриарх Антим I в двора на българската църква в Одрин, в друга плоскост, където  са важни не само национално-патриотичните чувства. Това означава идеята за сближаване на православните църкви да се обсъжда, дискутира, защото наистина не сме в ХIХ век, когато най-важно е било народностно-националното обособяване и пътя към него чрез самостоятелна българска православна църква. Нека не забравяме, че след като още в средата на XIX век източноправославните патриаршии получават по-голяма независимост в Османската империя,  това отслабва руските позиции. И тогава Русия прави опит да забие клин между „славянската“ и „елинската“ православност. Славянофилите възраждат идеята за Третия Рим, където Москва играе ролята на обединител на всички славянски народи. И тази идея, както разбираме от съчиненията на големия руски философ Николай Бердяев, е изцяло с антизападен характер.

Предизвикателствата на съвременния свят, предизвикателствата на агресивния ислям, на които сме свидетели и вече потърпевши, поставят по друг начин и въпросът за единството на православните църкви, за тяхното разбирателство с католическата и останалите христови църкви. Но за всичко това трябва да се мисли. А не да се „стреля“ безмислено в грешната посока.

pic_1359729201Да се мисли и да се парират мераците на Москва да се прави на трети Рим, „последно убежище за чистото православие“, нещо което не заслужава нито с историята си, нито със съвременната си политика, довела до агресия срещу съседна православна държава. Да се мисли в посока на равноправния диалог, а не на конфронтацията, както вътре в православната църковна общност, така и в контактите й с католическата църква. Да се мисли в категориите на сътрудничеството, разбирателството, интеграцията.

Убеден съм, че това е искал да каже и вероятно е казал в разговор, президентът Росен Плевнелиев, когато е връчил високото държавно отличие на Вселенския патриарх Вартоломей I. Убеден съм, че негово Всесветейшество и Негово Светейшество българският патриарх, имат отлични взаимоотношения. За това говори обръщението „любим”, с който Вартоломей I се обръща по време на визитата към патриарх Неофит. Всъщност в патриаршеската катедрала в София негово Всесветейшество произнася слово, в което говори с езика на 21 век. И е откровен, казвайки истини, които у нас се премълчават по традиция от времето на комунизма. И понеже много българи са  „православни ” само на „книга” или по статистика,  то думите на Вселенския патриарх им прозвучаха като скандал. А не са никакъв скандал, защото:

„Вселенската патриаршия винаги е поддържала наднационален и надетнически характер”.

Затова и тя отхвърля „неудържимия национализъм като враг на единството и на мира на Православната църква.”  И като забравяме за „спасителния принос” на Константинопол за България, за това, че именно от Константинопол идва за нас светлината на православната вяра, ние всъщност забравяме, 57-manasses-chronicleче в далечния IX век това е било политика на българските държавници. Политика, която е спасила България от загубване в дебрите на езичеството и варварството. Това е политика на интеграция в цивилизацията. И затова и въпроса за костите на Самуил не е въпрос на търговия между България и Гърция, от типа: вие ни дайте костите, а ние ще ви върнем реликвите и църковната утвар, както си го представят някои български „православни”, но с петолъчки в сърцето.

Опитът да се произведе „скандал” от награждаването на Вселенския патриарх  не успя.

Защото не разколеба вярата ни в избрания път на сближаване на всички християни – източни и западни, православни и католици, в равноправието на църквите, в предоляването на фалшивите, родени в друго историческо време, разделения. Но същевременно този опит успя единствено като политическа игра, като сценарий за влизане в поредната изборна, президентска, политическа надпревара. Атаката срещу българския президент ще продължи. Защото идва от среди, за които „православието“ е брошка на ревера заменила „неудобната“ за кариерата им червена петолъчна звезда.(Снимки: novini.bg; btvnovinite.bg; megali-ekklisio.blogspot.gr; novinar.bg; Глеб Щелкунов/Коммерсантъ; АНСА, monitor.bg; личен архив.  Основно изображение: БГНЕС )

5 thoughts on “ЗА ЕДИН ОРДЕН И НЕ САМО ЗА НЕГО

  • ноември 12, 2015 at 9:04 am
    Permalink

    Споделям тази гледна точка по въпроса на Вселенския патриарх.

    Reply
    • ноември 12, 2015 at 11:31 am
      Permalink

      Споделям изцяло мнението на г-н Александър Йорданов.

      Reply
    • ноември 12, 2015 at 2:37 pm
      Permalink

      Един политически лидер като Борисов не може да се представи като сърдит и обиден пожарникар,липса на дипломация .Кой какво разбрал падна поредното голямо оплюване от нашите медии …В гръцката църква в Триполи-Либия литургията се водеше на гръцки ,арабски,руски и английски, нищо лошо няма в това.Вселенския патриарх беше и в Триполи и беше посрещнат както цар от една мюсюлманска страна и показаха уважение и респект към него .Независимо че е гръцка църква тя сплотяваше християните от различни държави .И за всички българи които оплюха Вселенския патриарх ,вярвам че не знаят и ,,Отче наш“.ПОЗДРАВЛЕНИЕ ЗА СТАТИЯТА.

      Reply
  • ноември 12, 2015 at 9:18 am
    Permalink

    Добре ги пише г-н Йорданов, само че аз не намерих в този пъзел обяснение за мястото на Стефан Воденичаров и на всичките русофили които го предлагат за Президент. Очаквам да ни се обясни

    Reply
  • ноември 12, 2015 at 10:25 am
    Permalink

    Tova ne e samo moe mnenie, i ma Blgarite ot Makedonia, koi beha represirani ot Srbi, Grci, Turci, tova e mnenie i na vsicki, samo ne na komsomolskite residui. Eve kak mislat geroite ot BAN (saprotivata na drzavno skapo platenata kominternovska BANI):

    БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И ИЗКУСТВАТА
    Bulgarian Academy of Science and Arts
    Офис: 1303 София, бул. „Сливница” 146, вх. В, ет. 1
    Тел: +359 876 331 175, e-mail: basa.bg@abv.bg

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
    ДО
    ПРЕЗИДЕНТА
    НА Р.БЪЛГАРИЯ
    Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

    КОПИЕ ДО:
    ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
    НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
    Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

    МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
    Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

    МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ
    РАБОТИ
    Г-Н ДАНИЕЛ МИТОВ

    ОТНОСНО: НЕЗАСЛУЖЕНАТА НАГРАДА, ДАДЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ВСЕЛЕНСКИЯ ПАТРИАРХ ВАРТОЛОМЕЙ

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Академичният съвет на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) взе единодушно решение да Ви уведоми, че ние сме против даването на най-високото държавно отличие на лица с антибългарска позиция и поведение.
    Ние смятаме, че това отличие следва да се присъжда само на лица, които имат изключителен принос и заслуги към българската нация и държава.
    Това не може да се каже за вселенския патриарх, който проявява определен и неприкрит антибългаризъм от 24 години, откакто е интронизиран за патриарх.
    Какви са доказателствата, които ще Ви приведем за антибългарската му дейност:
    1. В продължение на 24 години, откакто е Вселенски патриарх, той не възстанови ранга на Българската православна църква, която е пета по старшинство, а ни поставя на 8-мо място след Сръбската, Руската и Румънска църкви, които са получили достояние от Българската православна църква. Това не е маловажен факт.
    2. Патриарх Вартоломей настоява паметника на екзарх Антим Първи, който през 1872 г. обявява автокефалността на Българската църква без съгласието на Гръцката патриаршия, да бъде премахнат от двора на Българската Одринска църква. Защо? Защото екзарх Антим Първи е бил противник на тиранията на Цариградската гръцка патриаршия.
    Екзарх Антим е един от водачите на българските народно-църковни борби за независима българска църква и българско просвещение. Заради клевета на тогавашния гръцки патриарх е изпратен на заточение до избора му за първи български екзарх. След едногодишно оглавяване на екзархията, пак по настояване на гръцката патриаршия, е свален от този пост от Високата порта и заменен с екзарх Йосиф първи. Очевидно злопаметния патриарх Вартоломей продължава линията на поведение на фанариотите от Цариград и затова настоява да се премахне паметника. Нещо повече, той не разреши на българския епископ Поликарп да служи в църквата „Свети Георги”. Това е скандален факт на посегателство върху суверенитета на българската православна църква в Одрин.
    Трябва да се подчертае, че този паметник е изграден и поставен с разрешението на Турската държава.
    3. Вселенският патриарх настоява пред българския Свети Синод да премахне титлите „Адрианополски“ и „Траянополски“ епископи –титли, които носят български епископи, тъй като се дублирали с тези на гръцки епископи.
    4. През 1994 г. Вартоломей нареди на православната българска общност в Истанбул да спре да издава кръщелните и венчални свидетелства на български език от името на Българската православна църква, а да носят надписа на гръцки език „ Вселенска Патриаршия“.
    5. Буди учудване, че Вселенската патриаршия иска в църквите по българското Черноморие да се служи литургия на гръцки език, след като съгласно спогодбата Кафандарис-Моллов, през 1924 г. всички гърци живеещи в България се изселиха и заселиха в Гърция.
    6. Правителството на Тодор Живков, подписвайки през 1964 г тринадесетте спогодби с Гърция, не постави въпроса за териториални претенции, както и въпроса за защита на 650 000 българи в Беломорска Тракия, под натиска на СССР.
    Не е ли време заграбените български църкви да се върнат на българския Свети Синод и в тях отново богослужението да бъде изнасяно на български език. Ако това направеше Вселенския патриарх не един, а два ордена да му се дадат.
    7. Голяма част от българските митрополити са гръцки възпитаници, които налагат да се внася утвар от Гърция и така утвърждават гръцкото влияние в нашите църкви. Например църквата „Св. Марина“ в Пловдив е облепена с гръцки тапети с религиозна тематика. Непрекъснато ни се натрапва използването на държавния знак на Византия – двуглавия орел, който се поставя върху църковните одежди и църковни регалии.
    Предвид изложените факти за безцеремонното и арогантно поведение на Вартоломей, с което унизи Българската православна църква и достойнството на българския народ, и зачерта „Българския Великден“ от нашата история, ние учените и дейците на културата от Българската академия на науките и изкуствата настояваме България да води независима, суверенна и национално отговорна политика и да защити правата и достолепието на Българската православна църква.
    Време е да се освободите от всички безродници във Вашия секретариат, които с техните антибългарски съвети Ви компрометират като некомпетентен и безотговорен президент на републиката.
    Ние сме убедени, че Вие сте искрен патриот, но демонстрирате доверчивост, която позволи на безродниците от комунистическата БАН да Ви подведат.

    София С уважение:
    10.11.2015 г. Акад. Проф. д-р Григор Велев,
    Председател на БАНИ

    Reply

Вашият отговор на Цвета Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *