СОЦИАЛНОТО НЕДОВОЛСТВО В РУСИЯ РАСТЕ

монетизац-3„Икономическата криза в Русия разширява територията за социални протести”.

До този извод стигат експертите от Центъра за икономически и политически реформи.  Влошаващата се икономическа ситуция  можеда засегне и отношението на гражданите към Кремъл.  Коментар на изследването правят Владимир Дергачев и Андрей Винокуров на сайта Газета.ру. Изследването  „Годината на санкциите и на евтиния петрол”  анализира протестните действия в отделните региони на страната, като информацията е събрана от публични източници. Освен акциите организирани от опозицията са анализирани и спонтанни протести на граждани. Като характерен пример се посочва миналогодишния ноемврийски протест „За достъпна медицина”.

През 2016 г. ще има масови социални „леви” протести

4818Този извод се налага, тъй като икономическата криза ще продължи, а това означава и че ще се увеличават социалните проблеми:

„Социалноикономическия характер на протестния дневен ред в Русия през следващата година гарантира широка социална база за осъществяване на крупни протестни акции.”

Авторите на изследването обръщат внимание, че гражданите очакват не декларативна, а реална социална държава. А политиката на Кремъл е политика на декларациите, а не на реалните икономически и социални реформи. Затова и основната част от протестиращите са и ще бъдат главно работещите в бюджетната сфера и в държавните предприятия.  Предвиждането е, че в Русия все повече ще се налага левият дневен ред и той ще доминира в лозунгите на партиите на предстоящите през 2016 г. избори.

3e664a1fe0b5f4cff12df09cbcd4c757Десните протести

Носителите на десния дневен ред ще насочат усилията си към външнополитически проблеми, макар те в условията на икономическата криза в момента да остават на заден план. Полижителен факт е „маргинализирането на националистическия дневен ред” , който се запазва единствено в региони, където същесвува напрежение на етническа основа.

Путин не е недосегаем

putin-460x306Досегашната формула, останала като наследство от времето на сталинизма, че „първия държавен ръководител“  не знае за „бездействието на чиновниците”,  няма да издържи дълго в условията на криза.  Постепенно социалното недоволство ще се насочи и към „сакралният образ” на президента.

Незададени въпроси

detail_c2bd294e6b8c5157b83d7cc79795c33cАвторите на изследването не си задават въпроса, защо в нормалните европейски държави при остра социалноикономическа криза и при социално недоволство,  не само министри, но и премиери си подават оставката, а в Русия това се случва изключително рядко и само след като „Първият“ реши. Липсва и отговор на въпроса защо досега в Русия, както и в СССР  някога, нито веднъж опозицията не може да спечели избори – нещо, което се случва във всяка демократична държава. Впрочем в СССР дори нямаше и опозиция. Защо винаги „Първият” си отива „внезапно” макар до последната минута рейтингът му да е докосвал звездите. Тези въпроси рано или късно руското общество ще започне да си ги задава.  (Снимка:  Вадим Жернов/РИА „Новости”)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *