Созопол може да съди Скопие за откраднат символ от древен паметник
Община Созопол може да осъди Македония за „неправомерно ползуване” на древен паметник. При разкопки в Созопол е открит оловен букраний – особен вид амулет с форма на бича глава, появил се в античния гръцки свят в края на V в.пр.Хр., съобщиха от НИМ.
Амулетът-букраний от Аполония Понтика, както се е наричал Созопол в тази епоха, е именно от това време.
Това, което отличава новооткритият созополски амулет е, че върху челото на бика е поставен соларен символ във формата на осемлъчева звезда, станала известна като герб и знаме на днешната република Македония. Според скопските държавотворци тя била символ на древната македонска държава и за първи път била създадена и използвана от Филип ІІ Македонски във втората половина на ІV век. Имало я в гроба му в с.Вергина – Северна Гърция.
В интерес на истината звездата от Вергина е с повече лъчи, но под натиска на Атина Скопие ги ограничи до осем. Тогава скопски зевзеци с българско самосъзнание призоваха Япония да протестира, тъй като държавния флаг на Македония стана копие на знамето на японския императорски флот.
Според древни историци Филип Македонски имал много добри връзки с нашата Аполония и градът му посредничел в преговорите със скитския цар Атей. Преговори със созополско вино и созополски паламуд няма начин да не завършат с успех и Филип оставил града независим. Но не без да открадне един от символите му – лекуващото слънце.
Община Созопол може да осъди Македония за „неправомерно ползуване” на древен паметник. В България има такъв член в закона и много фирми, ползващи ритони на Панагюрското съкровище, бяха осъдени да платят на музеите солидни суми. Адвокати проверяват в международното законодателство, тъй като българските закони все още не действат на територията на Македония.
„Амбициозният кмет на Созопол г-н Панатйот Рейзи трябва да потърси правата на града върху тази негова интелектуална собственост. Идват избори и някой и друг милион евро едва ли ще са му излишни. Не може Македония безплатно да ползва българско интелектуално постижение“, коментира професор Божидар Димитров.
