Мила и непрежалима

Александър Йорданов 

На 3 декември 1979 г. в Бургас се самоуби талантливата млада поетеса Петя Дубарова. Отиде си на седемнадесет години. Помня този тъмен декември и новината за нейната гибел. И първото, което си помислих бе за споделеното някога от големия ни есеист и писател Константин Константинов по повод на първото посмъртно издание на Дебеляновите стихотворения:

„… българската действителност не оставя дръзки в тая страна и жестоко отплаща за всичко…мене ми се струва, че светът на нашите мъртви е много по-богат от света на останалите живи.“

petya

Петя си отиде преди още да е издала първа книга и остави много непубликувани стихотворения. Талантът ѝ смайваше не само с метафоричното и символно пространство на думите, но и с идеите, посланията, които казваха неудобни истини за времето, в което тогава живеехме. Чиста и невинна, тя искаше да воюва с огромния свят на социалистическия фалш и лицемерие, с бездарието и пошлостта, с тъпите комсомолски и партийни норми и инструктажи, които бяха хвърлили своята примка върху младите в онези години.

Това бе времето, когато напред в живота вървяха кариеристите, удобните на партията-майка нагаждачи, когато в училището се наизустяваха сдъвкани „марксически истини“. Това бе действителност, която отхвърляше с подозрение и враждебност мислещите различно и нестандартно, децата, които задаваха неудобни въпроси. Петя Дубарова задаваше такива въпроси – и в краткия си живот и във вечната си поезия.

Тя е родена на 25 април 1962 година в Бургас. Отиде си ненавършила 18 години.  Малко след смъртта ѝ излезе стихосбирката „Аз и морето“ (1980), а по-късно и „Поезия. Стихове и разкази от различни години“ (1984), „Лястовица. Стихове и разкази“ (1987), „Най-синьото вълшебство“ (1988). Дарованието ѝ блясва още в детството, а по-късно я откриват и насърчават Григор Ленков и Христо Фотев. Година преди да избере бягството от живота, Петя участва във филма на Георги Дюлгеров „Трампа“. Знае английски език, свири на китара, обича да пее, общителна и сърдечна, отзивчива и състрадателна. На 16 години е влюбена в „далечния, светлия, чаровния, нежния”, както записва в Дневника си. В стиховете ѝ от последната година не е трудно да се разчете резигнация, разочарование и дори отчаяние от живота. Възможно е причината да е в несподелена обич, в раздяла. Истината е, че на 3 декември 1979 година Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

Смисълът на този текст остава неясен и до днес. И поражда легенди.

В Дневника ѝ четем:

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.”

Анализът на поезията ѝ е най-верният ключ за разбиране на загадката на нейната смърт. Той отхвърля като мотив „нещастната любов“. И въвежда убедително протеста срещу социалната действителност, срещу лицемерието на власт имащите. Петя Дубарова се самоуби само две години след като от Москва в оловен ковчег върнаха тялото на поета и преводач Григор Ленков – нейният първи наставник в поезията. Мистериозната му гибел в съветската столица дълго време пораждаше всевъзможни слухове. Година или две по-късно в писателските среди вече се знаеше, че смъртта на Ленков е причинена от „съветските другари“. Дали това е разбрала чувствителната Петя Дубарова? В „Дневника“ си тя записва:

„Защо не оцеля?…….Той не е могъл да се приспособи, милият. Как да говоря за него, когато сълзи размиват очите ми и ме дави, дави… Аз само го предусещам като нещо голямо, страшно, което идва срещу мен и трябва да съм великан, за да се преборя с него, иначе то ще ме повлече и или ще ме удави, или ще ме обърне кръгом и аз ще стана едно мъничко негово детайлче…“

През 1977 г. едва петнадесетгодишна  Петя Дубарова ще напише тези прекрасни стихове:

МИСЛИ В ЧАС

 Омръзна ми да бъда все послушна –

да слушам и мълча, да бъда в час

и само химикалът ми да шушне

по бели листи със мастилен глас.

Омръзна ми контролни да ме дебнат,

а после в мисълта ми да тежат,

да бъда груба, нервна и враждебна

дори и с мама някой път.

Омръзна ми да бъда черно-синя,

в престилка като прилеп – с нощен цвят,

и с чувството на грешна монахиня

да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми

в момичешката своя дълбина.

Гимназията всекиго измами,

от всеки взе по капка светлина..

Разбирам, че съм зла, неблагодарна…

Но блика пак звънецът сив мажор.

Той идва срещу мен самоуверен

да продължиме вечния си спор.

            Разказват, че е могла да бъде спасена, независимо, че е погълнала смъртоносна доза сънотворни. Но туткавото комунистическо здравеопазване не е успяло да осигури навреме необходимата кислородна бутилка…Непосредствено след смъртта ѝ написах:

        „Тепърва ще търсим тайната на нейното звездно дарование. Баластът от книжни понятия и теории не може да обясни очарованието на тези стихове, написани от милата ръка на едно тринадесетгодишно дете:

Една вълна – красива и добра,

отровена полегна върху кея

и тъжни чайки с чайкови пера

закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.

За мъртвата си рожба дълго плака…

Затвори във сърцето си скръбта

и утрото замислено дочака.

„Убийство“

Поезия ли е това или прокоба! Таен зъл знак или духовна прелест? И тези космични чайки с чайкови пера, и замисленото море, оплакващо ОТРОВЕНАТА красива и добра мъртва рожба! Едно дете мисли за смъртта и постига живот в смъртта. Милата и непрежалима, щастлива в смъртта Петя! Каква ли огромна, нечовешка болка е спотаявала в малкото си сърчице, когато е писала:

kopie_ot_petya_dubarova_-_stih_-_sayt

Или:

Той – страшния мой, най-човешкия ад

–на моята съвест суровия свят.

Петя Дубарова е скъп талант в българската поезия:

Под мене като грохнал мършав кон

денят ми олюлява се да рухне.

Изкачвам се по гърбавия склон

на своята умора. И да духне

се моля с устни бели като прах,

че жегата ме е изпепелила.

Това са все непубликувани приживе нейни творби. Но какво означава приживе, когато Петя Дубарова е жива чрез своите стихове. Жива – МИЛА И НЕПРЕЖАЛИМА.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *